Тристранката ще обсъди параметрите на "Бюджет 2026"

Съветът за тристранно сътрудничество ще обсъди параметрите на "Бюджет 2026". Проектозаконите за бюджетите на Здравната каса, ДОО и държавния бюджет срещнаха остри критики от синдикати, работодатели и опозиционни партии, защото консолидираната фискална програма е изчислена при дефицит от 5,7% от брутния вътрешен продукт, което прави приблизително 7,2 млрд. евро. Предвижда се новопоетият дълг до края на годината да надхвърли 10 милиарда евро.

Още първите реакции за проектобюджета бяха негативни. От страна на работодателите, заради повишаването на максималния осигурителен праг до 2300 евро и на винетките с 30 на сто от 1 август.

"Това са средства, които не са предвидени от предприятията и трябва да бъдат разплатени сега. Считаме, че това увеличение, което беше споделено от 5%, реално е минимум 12,6% за най-ниските доходи за минималните прагове и достига до над 70% за ръководните длъжности", заяви Станислав Попдончев от Българската стопанска камара.

От своя страна, синдикатите имаха друг прочит. 

"Доволни сме, че вдигат максималния осигурителен доход, макар че можеше още, тъй като ръстът на максималния осигурителен доход в момента не отговаря на ръста на средния осигурителен доход. Но дотолкова, доколкото това е бюджет за 5 месеца, се надяваме вече за бюджета "2027" от септември месец да говорим за промяна в данъците, за вдигане на данък дивидент. Чистачката на минимална заплата плаща повече данъци и осигуровки като процент от заплатата си, от предприемач с 20 000 евро заплата", каза Любослав Костов от КНСБ. 

Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев в няколко телевизионни интервюта през уикенда се опита да защити план-сметката, в която, както се обеща да се намаляват заплати на част от ръководните длъжности, така се оказа различно. 

"Това, което е забелязано като разлика във възнагражденията в момента, е техническа грешка, която вече е отстранена", обясни Донев. 

Според Донев това е реалистичният бюджет, а първите истински политики ще видим догодина.

В средносрочната макрорамка обаче и през 2027 година е заложен дефицит над 3 на сто, а задлъжнялостта на държавата ще расте до над 35% от брутния вътрешен продукт през 2028 г.

В събота се проведе и първият протест срещу правителството, именно заради бюджетните политики. Те станаха причина за това кабинетът "Желязков" да подаде оставка.