Жечо Станков: Либерализацията на енергийния пазар няма да повиши сметките за ток за бита

Сметките за домакинствата няма да се повишат дори след пълната либерализация на енергийния пазар. Това заяви в интервю за в предаването "Неделя 150" по Българското национално радио министърът на енергетиката Жечо Станков.

Той обясни, че е намерен механизъм за компенсиране на битовите потребители чрез Фонд "Сигурност на електроенергийната система". По думите му, министерството на енергетиката е подготвено за всички възможни сценарии.

Министърът изтъкна, че независимо от това кога ще влезе в сила либерализацията, цените на електроенергията за домакинствата ще останат непроменени. Решението за точната дата зависи от Народното събрание. "Според приетото законодателство от 1 юли либерализацията ще започне със защитен механизъм, който ще гарантира стабилността на цените. Този механизъм се основава на начина, по който функционира регулираният пазар. В момента Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) определя пределни цени, като създава енергиен микс от различни производствени мощности. Един от реакторите на АЕЦ "Козлодуй" предоставя електроенергия на регулирания пазар, на цена около 80 лева за мегаватчас, докато средната цена за битовите потребители е 138 лева за мегаватчас. Към този микс се добавя електроенергия от въглищни и водноелектрически централи", каза Жечо Станков. 

По думите му, след либерализацията АЕЦ "Козлодуй" ще може да продава електроенергията си на пазарна цена, която през последния месец е била около 280 лева за мегаватчас. Разликата от 200 лева на мегаватчас ще бъде насочена към Фонд "Сигурност на електроенергийната система" и ще се използва за компенсиране на битовите потребители. По този начин ще бъде гарантирано, че сметките им няма да се повишат, уточни министърът. 

Министърът на енергетиката заяви, че работата "на парче" през последните четири години и поемането на трудно изпълними ангажименти са довели до блокиране на значителна част от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. Затова трябва в максимални кратки срокове да се предоговорят важни реформи по плана. Той добави, че някои от заложените реформи в ПВУ са неизпълними и биха довели до значително финансово натоварване за българските граждани.

"Има няколко реформи, които са свързани с това да изкараме две от най-печелившите дружества от Българския енергиен холдинг (БЕХ). Това ще доведе до предсрочно изискване на над 1,2 млрд. евро - средства от облигационните заеми на БЕХ. ... Основното желание на Еврокомисията винаги е било да гарантира, че няма крос субсидиране, разбирайте - вземане от по-богати дружества и насочване към такива, които имат проблеми със своите финанси. Изкарването на дружествата от холдинга не е решение, намерили сме вариант и говорим с ЕК как това да бъде гарантирано по друг начин, без да се налага дружествата да бъдат изкарвани. Начинът е - с вътрешно гарантиране на това, че средствата от тези две дружества, включително и дивидентите им, ще бъдат насочвани през БЕХ директно към държавния бюджет, а не да остават вътре и да бъдат насочвани към други дружества, което влияе на отношенията ни с ЕК в момента", обясни енергийният министър.

По думите на Жечо Станков, България не е изпълнила ангажимента за 40% допълнително намаляване на въглеродните емисии от въглищните централи.

"Това поставя под риск функционирането на енергетиката ни. ... През 2024 г. едва 35% са намалели емисиите, а тази зима е по-студена и сме изгорили три пъти повече въглища, така че въобще не е сигурно, че ще има минус в емисиите, а може да има и повишаване. Европа никога не е искала това от нас. Не знам защо колегите са го поели като ангажимент. Това застрашава работата не само на ТЕЦ-овете, а и на мините. Ангажиментът е поет отделно на всяка централа, моята битка е да бъде предоговорен като не е на всяка централа, а на национално равнище", каза енергийният министър. 

По отношение на договора между "Булгаргаз" и турската енергийна компания "Боташ" министърът посочи, че българският обществен доставчик няма финансовата възможност да покрива задълженията си към турската страна през последните 7-8 месеца. Той определи договора като неизгоден за България и увери, че се търсят варианти за неговото предоговаряне. В момента правителството работи за по-ефективно използване на газопреносната инфраструктура, за да се избегнат плащания за неизползван капацитет.