До 70% от тока през пролетта ще идва от слънчеви централи, изоставаме с ветрогенераторите 

Слънчевата енергия може да достигне 60-70% от общото производство на електроенергия в България през някои части от деня, още тази пролет, прогнозираха от Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Това стана ясно в рамките на дискусионен форум, организиран от Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ) и научно-приложната лаборатория Net-Zero Lab към Стопанския факултет на Софийския университет. Събитието на тема „Гъвкавост на електроенергийната система, доминирана от възобновяема енергия“ събра водещи експерти от енергийния сектор, държавната администрация и академичните среди. 

След въведените промени в балансиращия пазар през миналата година, проблемите с балансирането на електроенергийната система са под контрол, заяви Димитър Зарчев, директор на Централно диспечерско управление (ЦДУ) в Електроенергийния системен оператор (ЕСО). „През пролетта очакваме нови предизвикателства. Прогнозите показват, че в някои части на деня слънчевата енергия може да достигне 60-70% от общото производство. Батериите за съхранение на енергия ще помогнат за по-прецизно балансиране, но мащабното им внедряване отнема време“, допълни Зарчев. Според него, основното предизвикателство пред оператора на мрежата ще бъде запазването на системни услуги като регулиране на напрежението, запас по устойчивост и други, което ще наложи внедряването на нови технологични решения. 

Заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова подчерта ангажимента на Министерството за развитие на регулаторната рамка, която да улесни навлизането на нови технологии за съхранение и интеграция на възобновяеми източници в електроенергийната система. 

„Възобновяемата енергия гарантира евтин ток за домакинствата и бизнеса. Системите за съхранение ще помогнат за изграждане на още нови ВЕИ, които да намалят сметките ни“, заяви Никола Газдов, председател на АПСТЕ. „Батериите облекчават предизвикателства, свързани с променливия характер на възобновяемите източници и тяхното балансиране“, допълни той и алармира, че от десетилетие не се изграждат нови ветрогенератори, заради процедурни пречки и негативна пропаганда. „България има спешна нужда от нови вятърни централи, за да имаме евтин ток и когато не грее слънцето“, подчерта Газдов. 

„Работим активно за изграждане на мостове между академичните среди, бизнеса и държавните институции, защото само чрез координирани усилия можем да гарантираме устойчива и балансирана енергийна система“, заяви проф. Соня Милева-Божанова, заместник-ректор на Софийския университет. Тя приветства партньорството межди АПСТЕ и Net-Zero Lab като подчерта, че Стопанския факултет на СУ е ангажиран да подпомага енергийната трансформация чрез подготовката на висококвалифицирани кадри и иновации в обучението им.