Айсбергът КТБ

КТБ е криза, а не възможност. Тя ще се задълбочава, включително заради многопартийния облик на новия парламент, а изходът от нея ще струва милиарди левове на данъкоплатците, пише Антоанета Пунчева в коментар за "Дойче веле".

Веднага след изборите Ройтерс посочи като първа задача пред новото управление на България стабилизирането на Корпоративна търговска банка (КТБ), която бе затворена през юни от БНБ. От изявление на гуверньора на централната банка през септември разбрахме, че "без политическо решение по въпроса няма и не може да има отваряне на КТБ." През август от Брюксел предупредиха България, че не е приложила правилата на ЕС по изплащане на депозити в случай на поставяне на банки под надзор. ЕК и днес настоява, че според европейското законодателство са защитени всички вложения до гарантирания минимум от 100 хиляди евро, и че депозантите в КТБ трябва да имат достъп до парите си.

Министерството на финансите обаче изглежда не се притеснява, защото стартиралата от ЕК процедура не била наказателна, а част от досъдебна фаза. А също и гуверньорът Искров, според когото ако София и комисията не се разберат, въпросът може да бъде отнесен до Европейския съд в Люксембург. А ако и той отсъди не в полза на България, тогава "43-то Народно събрание и следващото правителство ще имат възможността да поправят Законa за гарантиране на влоговете. Но дори в този случай да се стигне до изплащане на гарантираните депозити, отново ще има намеса и произнасяне на политическите сили, които ще влязат в 43-то НС. Защото всички знаем, че в крайна сметка това е ангажимент на държавата и тя ще допълни тези около 1,6 млрд. лева, необходими над събраните вноски във Фонда за гарантиране на влоговете, за да се изплатят всички гарантирани депозити. Така че хората трябва да бъдат спокойни.”

Задлъжнели, но спокойни

Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ) отбелязва с тревога постоянния ръст на публичната задлъжнялост с високи темпове. “Новите заеми се увеличават с още 2,9 млрд. лева за подкрепа на банковата система. Това изисква увеличаване тавана на дълга с 4,5 млрд. лева. Притеснителен е не само размерът на дълга, но и неговото предназначение. Друг притеснителен аргумент в мотивите за актуализацията на бюджета е предвиждането на 700 млн. лева държавен заем към Фонда за гарантиране на влоговете и отпускане на държавна гаранция в същия размер до 2 млрд. лева." Според представителя на ИПИ това означава, че управляващите вече се готвят за различни варианти за справяне с проблема КТБ, въпреки че пълна информация за състоянието на банката ще има чак към края на ноември, когато се очакват резултатите от одита.

На този фон омбудсманът Константин Пенчев предупреди, че всеки ден, в който банката стои затворена, шансовете за оздравяването ѝ намаляват. "Ако някой си мисли, че ще повторим безропотно кризата от 1996-1997 г. и хората по опашките със сълзи на очи ще гледат как им изчезват спестяванията, се лъже. Времената са други, институциите са други и гражданите са други и няма да позволят да се подиграят с тях по този начин. Правните аргументи на БНБ, както за липсата на мерки при надзора, така и за отказа да разреши частични плащания на депозити, са абсолютно несъстоятелни. Те изкривяват закона”, заяви Пенчев. Той е категоричен, че ако се стигне до фалит, не трябва да се допуска активите на банката да бъдат разпродадени за жълти стотинки, както през 1997 година. "Нека да направим сефтето и да продадем една банка на истинската ѝ цена", призова омбудсманът.

Задкулисието стана авансцена

Преди да платят сметката на КТБ, българските граждани трябва да получат публичен отговор на въпросите: кой предизвика кризата; кой е авторът на криминалния фарс с обвинените нисши служители, не издържал в съда; кой подхвърли пикантните детайли за куфарчета и пачки; защо бе необходимо зрелищното нахлуване на прокурори и служители на ДАНС в КТБ и какво целяха с него; защо дълго време не бе потърсено мнението на акционерите; защо иначе сдържаният гуверньор на БНБ, който сега иска публиката да мълчи, бе толкова разговорлив и конкретен в самото началото на кризата, когато говореше за унищожени кредитни досиета за 3,5 млрд. лева и за свързаност между длъжниците с мажоритарния акционер Цветан Василев.

Днес страните в "коалицията" КТБ плашат със свещената банкова тайна всекиго, който задава въпроси. На няколко пъти в медите се появи селектирана информация за публични фигури с крупни вложения в така наречената "по-особена банка". А дори и тази оскъдна информация предизвика сериозен трус и вероятно е допринесла за ниската избирателна активност.

Това не е автентична банкова криза, затова и Искров чака политическо решение. А дотогава, ако някой се интересува от неговата оставка, той препраща този някой към Закона за БНБ. “Препоръчвам им да го прочетат, както и седящия над него европейски закон - "Treaty on the Functioning of the European Union". Да видят там как се освобождава управител и какви са последствията." В тази връзка Искров е категоричен, че ще бъде на поста си до решаването на проблема с КТБ. Когато и да е това. Нещо повече: в българските медии се появи информация, че влиятелна фигура от администрацията на бившия премиер Орешарски ще се грижи за имиджа на БНБ и нейния управител - странна приемственост и назначения в момент, в който партии и граждански организации са поискали и чакат оставката на главния банкер.

Една по-особена държава

Едно е ясно: от месеци се прави всичко възможно, за да не се спази законът и да не бъдат изплатени гарантираните депозити. Интересите на крупните вложители в банковата пирамида се представят като интереси на обществото. Внушава се публично, че особеният статут на КТБ е много изгоден за вносителите. Премълчава се обаче, че при този статут те не могат и да съдят банката. Изглежда така, сякаш и за това е помислено. А кризата не е пламнала спонтанно.

Точно преди изборите "Айриш Таймс" описа България като "свят на мощни олигархични мрежи, успели да заграбят страната. "Тези сили доминират политическите партии в България и безмилостно преследват своите собствени интереси, които остават скрити от всякакъв вид обществен контрол, отчетност и справедливост". В същата връзка проф. Светослав Ставрев казва, че преживяваме етап на колосално разграбване, съпоставимо с това от началото на 90-те години на миналия век. "Ако нещо ни спира да катастрофираме, това е валутният борд и участието ни в ЕС", убеден е той.

Спирачките помагат, но е много важно и кой ще кара колата.