Ако евроизборите бяха днес

Ако изборите за Европейски парламент са днес, 18.8% от избирателите биха гласували за БСП, 18.0% за ГЕРБ, 8.0% за България без цензура-ВМРО-ЗНС, 4.3% за ДПС, 3.9% за АБВ, 3.6% за Реформаторския блок, 3.0% за Атака  и 1.2% за НФСБ.

Това твърди проучване на обществено-политическите нагласи, проведено през февруари 2014 г. от Института за модерна политика и цитирано от БГНЕС.

Отново, както и в месеците преди февруари, изследването регистрира лека преднина за БСП спрямо бившите управляващи от ГЕРБ. То отчита тенденция на растеж на доверието в политическия съюз "България без цензура"-ВМРО-ЗНС, оглавяван от Николай Бареков. 8% от респондентите през февруари посочват, че биха гласували за него на евроизборите, докато, по данни на ИМП, тпрез януари 2014 г. процентът на доверие в съюза бе 5.6%, а през декември 2013 г. - 5.0%. Данните отреждат на новия политически съюз статута на най-голяма извънпарламентарна сила и трета политическа сила след БСП и ГЕРБ.

Растеж през февруари регистрират още две политически сили: АБВ - 3.9% (за сравнение: 1% по данни на ИМП от януари т.г.); партия "Атака" - 3.0% (за сравнение: 1.6% по данни на ИМП от януари т.г.).

Прави впечатление, че подкрепата за АБВ нараства от 1% според данните от проучването за януари, на 3.9% според данните от настоящото изследване. Хипотезата е, че формацията засега успява да привлече вниманието на центристки и леви избиратели, които по правило не гласуват за БСП, както и на недоволни от взаимодействието на БСП с ДПС в текущото управление. Предвид скорошното създаване на АБВ е рано да се правят категорични изводи за устойчивостта в подкрепата за АБВ, посочват анализатори.

Що се отнася до националистическия сегмент, очевидно поредицата от инициативи и активността на партия "Атака" с наближаването на предизборната кампания мобилизира подкрепата на нейните избиратели. Не се наблюдава обаче развитие в потенциала на другата националистическа формация - НФСБ, която получава подкрепата на 1.2% от респондентите.

Пореден спад в електоралната подкрепа регистрира "Реформаторският блок". Делът от респондентите, които биха гласували за коалицията, ако европейските избори се провеждаха към момента на проучването на ИМП, възлиза на 3.6% (за сравнение: по данни на ИМП от декември 4.8%, а от януари т.г. 4.5%). Хипотезата е, че претърпените разцепления, липсата на ясна политическа физиономия и на убедителни инициативи и политики, съчетана с появата на други политически алтернативи, разколебават електоралната подкрепа за Реформаторския блок.

Делът от респондентите, които декларират подкрепа за ДПС в настоящето проучване е 4.3%, което е в диапазона на традиционното електорално влияние на партията. Трябва да се има предвид обаче доказаният потенциал за предизборна мобилизация на ДПС, който би могъл да увеличи електоралната им подкрепа в реална изборна ситуация.

Около и под 1 на сто е понастоящем делът на регистрираното електорално присъствие на други политически формации, участвали в последните избори, като партия "Зелените", непартийното Движение "Модерна България", партията на Светльо Витков "Глас народен", партия "Зелените".

Делът на респондентите, които категорично заявяват, че няма да отидат до урните, ако европейските избори се провеждаха към момента на настоящето проучване е 25.7%.

От ИМП отбелязват, че ако регистрираните в последните няколко проучвания тенденции се запазят до изборния ден, бихме могли да очакваме представителство в Европейския парламент да получат между 3 и 5 формации.

В контекста на появили се в публичното пространство коментари, че българското общество е разделено в отношението си към членството в ЕС и формиращия се по инициатива на Руската федерация Евразийски съюз, в проучването е тествано отношението на респондентите към тези интеграционни общности. На въпрос: "Ако трябва да избирате между членство на България в ЕС или в създавания от Русия Евразийски съюз, какъв би бил Вашият избор?", повече от две трети от респондентите категорично потвърждават европейския избор на България - 68.9%. Други 16,5% декларират, че биха избрали формиращия се Евразийски съюз, а 14.6% не биха направили нито единия, нито другия избор.

Близо три четвърти е делът на респондентите, които подкрепят идеята едновременно с европейските избори да се проведе и референдум за избирателната система. 24% не подкрепят тази идея.

58.2% от респондентите изразяват подкрепа за въвеждането на задължително гласуване, а 35.1% отхвърлят тази идея.