Бунтът на Орлов мост, бунтът на Таксим

През февруари се взриви България, а днес светът следи с притаен дъх битките по улиците на съседна Турция. По какво си приличат тези два бунта? И приличат ли си изобщо? Ето мненията на експерти от България и Турция:

„Няма как да правим паралели между февруарските протести в България и актуалната драма по улиците на Турция, защото не можем да сравняваме недоволството от битовите сметки с видимо по-стойностната борба на турците в защита на човешките права и ценности“, твърди политоложката Анна Кръстева от Нов български университет. Според нея зад протестите и в България, и в Турция, а и в много други страни, прозира кризата на представителната демокрация: „Гражданите с основание подозират, че политиците не се интересуват от проблемите им - освен във времето преди избори“, казва Кръстева. Тя е на мнение, че и в България, и в Турция са налице авторитарни управленски практики - следене, подслушване, налагане на определени „норми“ на поведение.

Прилики и разлики

На това мнение е и Айшен Уйсал, изследователка от университета в Измир: „Много от протестиращите турски младежи показно пият бира пред камерите, за да демонстрират ненавистта си спрямо набезите на държавата срещу личното им пространство. Пример за тези набези са приетите „ислямски“ закони, които ограничават употребата на алкохол и постановяват архаични норми за поведение на публични места. Много оспорван е и налаганият от режима на Ердоган модел на демографско поведение, който цели да накара турците да имат средно по пет деца”, казва Айшен Уйсал.

Тя посочва, че протестите в Турция са изключително добре организирани, като много важна роля в тях играят синдикатите. „Половината от протестиращите в големите турски градове са членове на Асоциацията на държавните служители“, изтъква Айшен Уйсал.

Поуките

По друг начин стоят нещата в България, смята Анна Кръстева. Според нея в България опитите на политическите партии да „възседнат“ протестите са били много по-груби, отколкото в Турция. “Благодарение на протестите националистическата партия „Атака“ успя да изплува от небитието”, казва Кръстева и допълва, че в крайна сметка българският политически елит е успял да разбие протестите на групички, поради което излъчването на сериозно политическо представителство на протестиращите е станало на практика невъзможно. „Поуките от уличното недоволство в България сочат, че протестите са ефективни тогава, когато са точно прицелени в конкретни проблеми, каквито са например строителните набези в Пирин, Рила или по крайбрежието“, заключава Анна Кръстева от Нов български университет.

Източник: "Дойче веле"