Българската болест

Бедност, мизерия и неравномерно разпределение на богатствата - това са някои от симптомите на българската болест, описана от германския публицист Норберт Мапес Нидийк в "Дер Вестен".

40-годишният Тодор от село Ситово, който почина от изгарянията си, е вече шестият българин, избрал този жесток начин за самоубийство. Министърът на здравеопазването Николай Петров дори разпореди на специални амбулантни екипи да посещават застрашените от суицид хора и да им предлагат помощ. Тези екипи ще имат доста работа в България, коментира Норберт Мапес-Нидик за портала "Дер Вестен".

Той обяснява причините за това: близо 50% от българите са застрашени от бедност, отчаянието и безизходицата се разпростират бързо. България е най-бедната страна в ЕС, икономиката й е по-слаба от тази на африканските държави Габон или Екваториална Гвинея. Скромното богатство на страната е така разпределено, че най-бедните да нямат голям дял от него. Малцина са онези, които получават 760 лева месечна заплата - колкото е средното ниво за страната. Заплатите в текстилната индустрия и в строителството са дори с по около 200 лева под границата на бедността. Една трета от работещите не успяват да се издържат с онова, което печелят. Според данни на Световната банка, 49% от българите са застрашени от бедност и социална изолация.

Как се живее с българска заплата?

По-бедните в обществото не извлякоха почти никакви облаги от разцвета на икономиката в годините около началото на новия век, подчертава Мапес-Нидик. Тогава фармацевтиката и тютюневата индустрия значително повишиха своята производителност, без това обаче да се отрази на заплатите на работниците. Добивът на желязна руда се повиши с цели 17% само през последната година. "Работодателите увеличиха персонала с 6,4%, но реалното увеличение на заплатите беше само от 2,9 на сто", посочва президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Според изчисленията на синдиката, едно семейство с две деца в България се нуждае от малко над 1000 евро, за да може да живее прилично. С подобни доходи обаче могат да се похвалят само 11% от българските семейства, посочва германският публицист. Средният месечен доход на домакинствата в страната възлиза на около 450 евро. Вълната от увеличения на цените през миналата година още повече влоши ситуацията: олиото, дрехите, обувките и здравните услуги поскъпнаха, а повишението при тока възлишаше дори на 13%.

Най-голямата част от доходите си, българите дават за храна. Две трети от тях са принудени да разчитат на лично производство от собствената си градина или нива. На второ място са разходите за енергия: в по-бедните градски домакинства нерядко близо половината от доходите отиват за сметките за ток, а през зимата - дори и повече от половината. При това цените на тока са държавно регулирани. За облекло, обувки или пътувания не остава почти нищо. Консумацията на алкохол и цигари обаче остава непроменено висока - като индикатор за стреса в обществото.

Спасението все още е в чужбина

Усреднените статистически данни за страната всъщност представят една разкрасена картина на реалността. По-голямата част от брутния социален продукт в България междувременно се произвежда единствено в столицата София. Обеднелият Североизток допринася едва със 7% за икономическото развитие на страната. В този регион се намира и Ситово - родното място на починалия в петък Тодор. Не е учудващо при това положение, че младите и добре образовани хора бягат навън - предимно към Испания. Сред бедните емигрират най-вече ромите, които в повечето случаи не притежават собствени жилища.

Разгневените демонстранти, които в края на февруари свалиха от власт правителството на Бойко Борисов, го обвиняват най-вече за строгата политика на икономии и бедността. В условията на реално намаляващи заплати, безработицата се увеличи до ниво от 12% и то независимо от факта, че от страната продължават да емигрират много хора.

Източник: "Дойче веле"