Гласът на Шекспир Валери Петров стана на 94 години

Живият класик, поетът, сценарист, драматург и преводач Валери Петров днес навърши 94 години. Роденият на 22 април, 1920 г. творец издава първата си самостоятелна книжка с поемата „Птици към север” още, когато е на 15. Завършва медицина през 1944 г. и известно време работи като лекар. Той е един от основателите на в-к „Стършел”. В ранния си писателски период е ползвал псевдонима Асен Радославов.

Творчеството му е неизброимо, особено в областта на лиричната и сатиричната поезия. Автор е и на много книги за деца. Неповторим и недостижим в преводите на Уилям Шекспир на български език. Вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради „Пет приказки”. Номиниран е за Нобелова награда за литература. Малко са популярните цитати, изразяващи мирогледа му, които можете да откриете на първо четене при бърз преглед на търсачките в интернет:

„ Аз съм човек на надеждата.”

„ В самия себе си човек трябва да влиза въоръжен до зъби.”

„ Имах мечта да имам часовник. Сега имам часовник, но нямам мечта.”

Малко са, защото човекът, написал редовете по-долу, наистина вярва в тях. За много години!   

СУЕТА СУЕТ

Тази жажда за слава! До въздишката сетна
човек си остава със душица суетна.
Днес
трима читатели
със чувствителност висша
(тоест
почитатели
на каквото напиша )
на гости ми дойдоха и вместо букет
във дар ми поднесоха един слънчоглед.
Беше толкова хубав – със главата му жълта
неочаквана радост във дома ми нахълта!
Но гостите почнаха: какъв майстор съм бил
и как неподправено при мен бликало чувството,
и как бил съм пробил
свой нов път във изкуството,
модерно по същност, но без отказ от римата,
като формоподдържаща… И тъй дълго и тримата
продължиха с възхвалите в същия дух,
че аз най-накрая съвсем се надух,
тъй че после, останал със подаръка сам,
дълго крачих из стаята, преизпълнен със срам,
и понеже се движех насам и натам,
а жълтата пита
дори не опита
да ме следва със поглед, го обърнах на смях:
нещо може би струвах, но чак слънце не бях…