Двама българи ще колонизират Марс

Двама българи - студентката Надежда Томова (29 г.) и безработният Пламен Николов (31), са заявили желание да участват в международна колония на Марс.

Двамата българи са платили по 14 долара (20,84 лв. по курса на БНБ в петък) за участие в глобалния проект на "Марс уан", уточнява "Дарик". Това е частна холандска компания, чиято цел е да основе първата човешка колония на Червената планета през 2023 г. и да я показва на живо по телевизията в единствено по рода си риалити шоу.

С първия полет на Марс ще отидат само четирима души, предвиждат от "Марс уан". Регистрацията за участие започна на 22 април и продължава до 31 август т.г. До вчера записаните желаещи да водят извънземен живот бяха над 78 000. Шефът на "Марс уан" Бас Лансдорп се надява до края на кампанията броят на кандидатите да надхвърли половин милион. Таксите за записване ще финансират самия марсиански полет и основаването на колония, които се оценяват грубо на 6 милиарда долара.

Записването става на сайта mars-one.com с едноминутен видеоклип и еднократна такса, съобразена с финансовите възможности на гражданите на съответните държави.

Бурундийците и афганистанците например плащат по $5, а катарците - $73.

В презентацията си българинът Пламен Николов казва, че е със средно образование и в момента е безработен, но има трудов стаж из цяла Европа. Допирът му до много различни култури го научил да се адаптира лесно към каквато и да било среда. Надежда пък споделя, че има спортно образование и почти е завършила магистратура по психология. Определя се като сериозен човек, който изненадващо често разсмива околните, допълва "Труд".

Засега най-много мераклии има от САЩ - 17 324 души, Китай - 10 241, и Великобритания - 3581. Задължително условие за допускане до участие е кандидатите да имат поне 18 навършени години.

Веднага след края на регистрацията ще бъдат подбрани между 15 000 и 30 000 души. До 2015 г. броят на кандидатите ще бъде сведен до 40. Те ще бъдат разделени на групи по четирима и ще почнат тежки 7-годишни тренировки в пустинни условия.

Целият процес ще се показва в риалити тв формат в целия свят. Накрая зрителите ще изберат с гласуване щастливците, които да полетят на 14 септември 2022 г. и да кацнат на Марс след 7-8 месеца. Шоуто щяло да продължи и от Червената планета. На всеки две години след това колонията щяла да се допълва с по още четирима астронавти, твърдят от компанията-организатор.

"Марс уан" смята, че проектът им до първия полет ще струва $ 6 млрд., включително за комуникационен сателит, който ще бъде изстрелян догодина, и 8 безпилотни мисии през 2016-2021 г. за доставка на Марс на 6 модула на бъдещата база и два роувъра.

Ако това стане реалност, холандските частници ще изпреварят поне със 7 години НАСА, която, макар и по-амбициозна от космическите агенции на ЕС, Русия и Китай, смята да прати хора на Марс най-рано през 2030 г.

Досега най-голямото постижение в човешкия стремеж към Марс е еднотонната сонда "Кюриосити" на НАСА, която кацна на Червената планета миналия август. Пилотиран космически кораб с 4 души ще е поне с размерите на космическа совалка и ще е доста по-тежък. А там атмосферата, която се състои основно от въглероден диоксид, е доста по-рядка от земната.

Налягането на 10 000 метра над повърхността на Марс е равно на това на 40 000 метра над Земята, което означава, че засега не разполагаме с технологии за безаварийно кацане на Червената планета.

Разстоянието дотам варира между 56 млн. и 400 млн. км в зависимост от положението на Земята и Марс в орбитите им около Слънцето. "Марс уан" все още няма отговор за справянето с рисковете от космическата радиация и психологичните проблеми от тясното пространство в космическия кораб например.

Единственият засега експеримент, доближаващ се до целите на проекта, е симулацията "Марс 500", която се проведе в Москва от 3 юни 2010 г. до 4 ноември 2011 г. - времето, необходимо за отиване и връщане от Червената планета с пилотирана мисия. В експеримента участваха международни доброволци, които прекараха 500 дни, затворени в условия, имитиращи тези в космически кораб, пътуващ в междупланетното пространство. Целта на експеримента бе да се изучат физиологическите и психологически ефекти от дългата изолация и живота в изключително ограничено пространство.

В хода на експеримента физиолозите откриха, че при участниците се наблюдава падане на активността и нарушение на съня, които са прогресирали в процеса на симулацията на полета до Марс. Резултатите от наблюденията на американските учени са публикувани в списание Proceedings of the National Academy of Sciences.

Наблюденията на участниците са провеждани с помощта на специални гривни. Тези гривни са фиксирали активността на човека, неговото физическо състояние, нивото на светлина в помещението и други параметри.

Учените са открили, че активността на доброволците в течение на времето постоянно е падала. Участниците в експеримента са проявили признаци на хипокинезия - движели са се все по-малко и са се стараели да избягват светлината. Изменил се също така и биоритъмът на съня им - към края на мисията трима от шестимата участници са спали с 1 ч повече от обикновено.

По думите на единия от участниците, Ромен Шарл (Франция), с течение на времето му е било все по трудно да се занимава с интелектуална дейност (изучаване на руски език) и това е било заменено от игра на Counter-Strike.

Обратните изменения в поведението са били наблюдавани в последните 20 дни от експеримента . Предвкусвайки завършването на мисията, участниците са станали почти толкова активни, както в началото й.