Днешна България

В България се редуват два типа правителства: олигарси-брокери и спасители-чудотворци. 70% от българите предпочитат силен лидер, а не демокрация. В държави като Германия, Франция и Чехия съотношението е обратното, пише в свой коментар „Дойче веле”.

В България и Унгария доверието към многопартийната система спада най-главоломно в сравнение с другите посткомунистически страни в Европа. В Унгария сривът е с цели 76 процента, а в България - със 72 на сто, сочат изводите от изследване на американски социолози. Според политолога Георги Карасимеонов ножицата между бедни и богати в България продължава да се разтваря и тъкмо това е най-голямата заплаха за крехката демокрация в страната. „Лузърите” в българското общество непрекъснато се увеличават, беднотията все повече изтласква тези хора към периферията.

Българското бедствие

Коефициентът на неравенство според доходите катастрофално набъбва - по него България изпреварва всички членки на Евросъюза. В същото време и без това хилавата средна класа не съумява да натрупа критична маса. Огромна част от българите живеят в някаква зависимост, а при това положение просто не е възможно да възникне общество с активни граждански позиции и каузи, смята политологът Огнян Минчев. Зад паравана на „свободния пазар” процъфтява бизнесът на близки до властта монополи и картели. В България властта е като природно бедствие за гражданите, защото не тя зависи от тях, а те от нея.

Ченгета и бандити във властта

„Българската държавност бе пометена без остатък през периода 1944-1948 година. На нейно място Москва инсталира копие на колониалните си администрации, които тогава управляваха отделните съветски републики”, припомня Огнян Минчев. Според него в днешна България се чувства остър дефицит на демокрация, а причините за това са три: първо - дългото прекъсване на демократичната традиция. Второ – фактът, че след политическите промени през 1989-1990 бившите комунистически тайни служби и организираната престъпност бързо нахлуха в уравнението на властта. И трето: пълната липса на нормален политически елит в страната

Корените на злото

Посткомунистическият елит и неговите олигархични кръгове определят понастоящем дневния ред на управлението. В България вече от десетилетия се сменят два типа министерски кабинети – на балансирани от олигархични брокери коалиции и на „спасителни” популистки правителства, които обещават чудеса. Чудесата, естествено, не се случват, а поредното разочарование и ниската избирателна активност водят до повторение на коалиционно-олигархичния цикъл в управлението.

„Българският модел на властта възпроизвежда олигархично-брокерска псевдо-демокрация, която няма нищо общо с широкото обществено участие в управлението”, казва Минчев. Според него сегашните популистки режими на ГЕРБ в България и на партията ФИДЕС в Унгария са дошли на крилата на общото възмущение от безпрецедентната алчност на предшествениците им, разграбили огромни обществени средства. Още е твърде рано да се прогнозира дали ГЕРБ ще съумее да задържи популисткото управление през 2013-та или ще отстъпи пред поредната олигархична комбинация, казва Минчев.

Пакт за ненападение с Ловно-рибарския съюз?

Политологът обръща внимание и на една друга българска особеност: „Няма нищо необяснимо в многобройните случаи на полицейско насилие в България. През 2007 година са регистрирани близо 200 000 души, заети в охранителни фирми. Това е потресаваща цифра на фона на 7.5-милионното население на страната. Към тази армия трябва да се прибавят 130-те хиляди разполагащи с оръжие членове на Ловно-рибарския съюз, както и 60-те хиляди служители на МВР и 30-те хиляди военни. Като имаме предвид този огромен арсенал и високото равнище на агресия в обществото, правителството най-добре да сключи пакт за ненападение поне с Ловно-рибарския съюз”, иронизира Огнян Минчев. Според него в тази обстановка едва ли някой може да се противопостави и на полицейското, и на мутренското насилие.