До 35% от българите ще гласуват на референдума в неделя

Между 25 и 35 на сто от около 6-те млн. пълнолетни граждани на страната, имащи право на глас, ще вземат участие в предстоящия тази неделя национален референдум за ядрената енергетика, показват данни от актуално проучване на социологическата агенци "Алфа Рисърч".

Най-мобилизирани да се включат в първото всенародно допитване са симпатизантите на БСП и като цяло поддръжниците на АЕЦ „Белене“, поради което съотношението между „да“ и „не“ е около 3:2 (62%:38%). Сред хората, които ще гласуват с „не“, противниците на ядрената енергетика са почти двойно повече (60%) от привържениците на нови реактори в АЕЦ „Козлодуй“ (29%).

„В зависимост от степента на мобилизация и конкретната политическа обстановка (проучването е проведено преди нападението срещу Ахмед Доган и неговото оттегляне, за които не може да се прогнозира как точно ще повлияят на избирателната активност) е най-вероятно до урните да отидат между 1.6 млн. и 2.1 млн. души. Този брой би бил недостатъчен за задължителен характер на резултата от вота, но най-вероятно ще надхвърли нужните 20% активност, което ще препрати решението на въпроса отново в парламента“, обясниха от „Алфа Рисърч“.

Изследването, което е национално, измерва и предизборните политически нагласи към момента. Резултатите показват, че разликата между двете водещи политически партии - ГЕРБ и БСП е намаляла до 2,4%. 

Подкрепа за управляващата партия са заявили 20,9%, докато за левицата – 18,5%. Спрямо септември ГЕРБ бележи лек спад (от 0,5 %), докато проектът на БСП за ядрен референдум мобилизира симпатизантите й и тя успява да увеличи подкрепата си с 2%, коментират от „Алфа Рисърч“.

Четири партии се очертават като сигурни участници в следващия парламент – ГЕРБ (20.9%), БСП (18.5%), Движение България на гражданите (5.6%) и ДПС (5.4%).

Други четири политически сили са на рисково разстояние от 4%-вата изборна бариера. Малко над бариерата би бил действителният вот за Синята коалиция и Атака-ВМРО, ако изборите бяха днес. Малко под бариерата, но с потенциал да я атакуват, са СДС и НФСБ на собственика на СКАТ Валери Симеонов.

Към момента не може да се изключи както вариантът, че тези партии ще влязат в 42-то Народно събрание, така и вариантът, че ще останат под чертата. „Освен до високо напрежение, това разположение на силите води и до голяма степен на неопределеност не само за състава на бъдещия парламент, но и за възможните управленски формули в него“, обясниха от „Алфа Рисърч“.

Цялото проучване можете да прочетете тук.