Навици за постигане на висока емоционална интелигентност

Ако някога се окажете в капан на остров и джин ви предложи изход, но само ако можете да назовете тема в сферата на лидерството от 2 думи, която е погълнала бизнес света през последните три десетилетия, имам отговора за вас – емоционална интелигентност.

Разбира се, описаният от мен сценарий е малко вероятен, но шансовете самите вие да опитвате да разберете повече за емоционалната интелигентност са много по-високи.

Ето защо се увлякох от скорошна статия в The Harvard Gazette, в която Роналд Сийгъл, професор по психология в Харвардското медицинско училище, посочва някои от ключовете към емоционалната интелигентност.

Като човек, който е чел ужасно много такива статии през годините, намерих неговата перспектива за поучителна. Ето 5-те най-важни извода от нея:

Разберете какво се случва вътре във вас

Нека започнем с лесното. Става въпрос за изграждане на способността за обективно осъзнаване на вашите емоции и признаване на факта, че други хора изпитват същите неща.

„Първият компонент е самосъзнанието, което означава да сме осъзнати за собствените си мисли, чувства и какво се случва вътре в нас“, обяснява Сийгъл.

Един от любимите ми примери за това как някой се учи от липсата на емоционална интелигентност идва от Уорън Бъфет, който многократно е говорил за това как първоначално е купил контролния пакет на Berkshire Hathaway – по това време затруднена текстилна фирма, единствено защото е бил обиден от главния изпълнителен директор и е искал да го уволни.

„Вече бях инвестирал голяма сума пари в ужасен бизнес“, обясни той. „Това са 200 милиарда долара, защото геният пред вас си е помислил, че може да управлява текстилен бизнес.“

Не позволявайте на емоциите да ви водят

След като разпознаете емоциите, които изпитвате, опитайте да ги отделите от реакцията си – или поне, ако ще реагирате емоционално, направете го по конструктивен начин.

Да положите допълнителни усилия за постигане на стойностна цел, мислейки за това колко разочаровани и засрамени ще бъдете, ако се провалите? От това има полза .

Да позволите на същия този страх от провал да ви тласка да продължите да преследвате цел, след като сте преоценили колко ценна е тя всъщност? Това не толкова полезно.

„Емоционалната интелигентност е специфично умение за разпознаване на собствените чувства, работа с тези чувства и избягване на реагиране по начини, които ще бъдат проблематични“, каза Сийгъл.

Обърнете внимание на чувствата на другите хора

Този извод е един от любимите ми, защото е лесно да се тълкува погрешно. Когато бяхме деца, често ни казваха да обръщаме внимание на чувствата на другите, за да не ги нараняваме – основно, за да бъдем по-мили с хората и да се разбираме по-добре с другите. Понякога това е достатъчно. Но емоционалната интелигентност изисква повече. Това е морално неутрално осъзнаване на това как другите хора реагират емоционално, така че да можете да използвате тази информация, за да увеличите шансовете да постигнете целите си.

Фантастичен пример е гореспомената история за главният изпълнителен директор, който е обидил Бъфет до такава степен, че го е убедил да плати твърде много за затруднен текстилен бизнес. Дали е било умишлено? Не знам. Но ако е било, това е пример за емоционално интелигентен ход.

Научете се да работите добре с екипи

Тук ще се обърнем за кратко към Сократ и „Дилемата на Евтифрон“.

Няма проблем, ако не си спомняте това от часовете по философия. Но всичко се свежда до въпрос: Дали нещо е благочестиво, защото боговете го одобряват, или боговете го одобряват, защото то е благочестиво

Мисля, че имаме подобна дилема, когато се питаме дали хората, които имат силно развити сетива за емоционална интелигентност, са по-склонни да работят добре в екипи или способността за добра работа в екипи сама по себе си е компонент на емоционалната интелигентност.

Както казва Сийгъл, говорим за „социални умения, което е способността да се работи добре в екипи, да се разрешават конфликти и да се мотивира екипа за сътрудничество“.

Пазете се от драмата

Това може би е най-критичният съвет на нашето време, тъй като живеем в ера на незабавна комуникация и драма. И това пречи на хората да си вършат работа.

„Ние, хората, сме изключително неефективни в опитите си да свършим каквото и да е било, защото по-голямата част от енергията ни се изразходва за това да се уверим, че изглеждаме добре; че хората мислят за нас по определен начин; или за това да се провокираме един от друг“, казва Сийгъл.

Емоционалната интелигентност директно се справя с това разхищение на ресурси.

„Подозирам, че бизнес лидерите са осъзнали, че е сравнително лесно да се придобие техническа експертиза в почти всичко, но да се намерят хора, които могат да се разбират и да се разбират помежду си, е предизвикателство. В много проекти има нарастващо осъзнаване, че това умение ще нещото, което ще донесе успех“, добавя той.

…………

Бил Мърфи-младши, автор на 9 Smart Habits of People With Very High Emotional Intelligence, за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев