Еврокомисията: Независимостта на съдебната система в България е под въпрос

Бавният напредък в борбата с корупцията по високите етажи на властта и по делата, свързани с организираната престъпност, продължава да подкопава общественото доверие в способността на българските органи да гарантират правосъдие.

Сегашният модел на Висшия съдебен съвет (ВСС), където голям брой от членовете са политически назначени, поражда особено безпокойство по отношение на независимостта на съдебната власт и на възможността за оказване на натиск върху съдиите. Това са основните констатации в поредния мониторингов доклад на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и контрол, който беше представен днес в Брюксел.

„Основният определящ фактор за качеството и ефикасността на съдебната система трябва да бъде степента, в която правосъдието се осигурява от тази система като едно цяло - дали гражданите могат да разчитат на правосъдната система, за да получат справедливо обезщетение, дали извършителите на престъпления се преследват ефективно и дали правосъдието се раздава и се счита, че се раздава в съответствие със закона. Опасения във връзка с това бяха изтъкнати тази година, когато Европейският съд по правата на човека отбеляза, че „вече в над 45 свои решения срещу България е установил, че българските власти не са изпълнили задължението си за провеждане на ефективно разследване и счита, че тези повтарящи се недостатъци разкриват съществуването на системен проблем” . Макар това очевидно да е въпрос, който засяга правоприлагането като цяло, ясно е, че проблемите се коренят в прокуратурата и съдебната система”, подчертават от ЕК.

В доклада най-голямо внимание се обръща на ВСС, като се посочва, че продължават съмненията за липсата на прозрачност и евентуално упражняване на неправомерно влияние на решения на съвета във връзка с назначения. От ЕК дават за пример поста на председател на Апелативния съд в София, който е вакантен в продължение на вече почти две години и въпреки че за него кандидатства съдия, получил изричната подкрепа на съдиите в този съд, ВСС не съумя да постигне необходимото мнозинство.

„Не съществуват ясни критерии за преценка при назначенията, което води до съмнения относно обективността на процедурите за назначаване”, заключава Еврокомисията.

От там не пропускат да засегнат и темата за скандала с послушването на съдии, станал известен като „Яневагейт".

„През есента на 2015 г. в медиите се появи информация за предполагаем запис на разговор между две от основните лица, замесени в нередностите, установени в Софийски градски съд, което добави нови елементи към вече съществуващата полемика. След многократни призиви за независимо разследване ВСС и прокуратурата обявиха, че ще започнат разследвания във връзка със съдържанието на записите”, заявяват от Еврокомисията, подчертавайки обаче, че разследването е започнало след външен натиск.

В доклада Европейската комисия приканва България да предприеме действия в следните области:

1. Независимост, отчетност и етика на съдебната власт България е създала условия за реформа на Висшия съдебен съвет (ВСС) и за укрепване на съдебния Инспекторат.

Сега тези ангажименти трябва да бъдат приложени. Ще бъде важно също така да се доразвият предприетите мерки за подобряване на надеждността на случайното разпределение на делата и на назначенията.

• Да осъществи реформата на ВСС чрез необходимите изменения в Закона за съдебната власт.
• Бързо да предостави на Инспектората към ВСС (ИВСС) правомощия и материални ресурси за изпълнението на новата му функция по гарантиране на етиката и борба с корупцията в съдебната система.
• Да изгради капацитет в рамките на ВСС и Инспектората към ВСС за наблюдение на прилагането и сигурността на новата система за случайно разпределяне на делата в съдилищата. Тези институции трябва да бъдат прозрачни относно резултатите от инспекциите и последващите действия за справяне с установените проблеми.
• Да постигне резултати, показващи прозрачно и последователно вземане на решения от ВСС във връзка с назначенията, като се прилагат ясни стандарти за професионални качества и етика и при своевременно вземане на тези решения.
• Да осигури условия за безпристрастно разследване на различните твърдения за корупция по високите етажи на властта в Софийски градски съд, по-специално по отношение на възможни проблеми от системен характер, в това число евентуални сходни практики в други съдилища.

2. Реформа на съдебната система

През 2015 г. Министерство на правосъдието изготви обхватен пакет от изменения на Закона за съдебната власт, който беше широко обсъждан от магистратите и с който се цели изпълнение на правителствената стратегия за съдебна реформа. Традиционната препоръка за модернизиране на българските наказателни кодекси също остава валидна.

• Да приеме измененията на Закона за съдебната власт в съответствие с правителствената стратегия за съдебна реформа, в това число реформи за предоставяне на по-голяма възможност за изразяване на мнение от отделните съдии и прокурори, и да гарантира тяхното прилагане в тясно сътрудничество със съдебните органи.
• Да изготви набор от целенасочени законодателни изменения за справяне с ключовите проблеми в наказателните производства, по-специално проблемите, засягащи сложните дела за корупция или организирана престъпност.
• Да приеме цялостна реформа на наказателната политика в съответствие с идеите, заложени в стратегията за реформа на съдебната система.

3. Стандарти в съдебната система През 2016 г.

България следва да напредне в реформите на ключови елементи от съдебната си система, като бъдат предвидени включително подходящи промени на съдебната карта с цел повишаване на качеството и ефикасността като цяло, прилагане на електронното правосъдие, ясни стандарти за дисциплинарните производства и постоянство в реформата на прокуратурата.

• Да приеме реформа на съдебната карта на районните съдилища и да представи пътна карта за рационализирането в по-общ план на съдилищата на всички равнища с цел повишаване на качеството и ефикасността като цяло, в това число пренасочване на ресурси, където е целесъобразно, въз основа на цялостен анализ на натовареността на съдилищата.
• Да установи ясен график за прилагането на електронното правосъдие и да предвиди необходимия капацитет за наблюдение и направляване на прилагането му.
• Да въведе практика на мотивиране на дисциплинарните решения в съответствие с ясни и обективни стандарти и принципи. Да извърши независима оценка на дисциплинарната практика на сегашния ВСС в периода от 2012 г. досега.
• Да започне независим анализ на прокуратурата, както е заложено в правителствената стратегия за съдебна реформа, като се държи сметка за вече осъществените мерки за реформа.

4. Корупция

Инициативите в тази област следва да се съсредоточат върху прилагането на новата национална стратегия за борба с корупцията, приета през пролетта на 2015 г. Основен приоритет следва да бъде бързото повторно разглеждане от Народното събрание на предложенията на правителството за нов закон за борба с корупцията, като се отчитат всички конкретни опасения, но и като се гарантира, че основните елементи са в съответствие с целите, заложени в стратегията за борба с корупцията.

• Да приеме нов закон за борба с корупцията в съответствие със стратегията за борба с корупцията, предвиждащ включително създаването на единен орган със солиден независим мандат за борба с корупцията по високите етажи на властта. Да гарантира бързото създаване на новата институция и да ѝ предоставя необходимите ресурси.
• Да приеме изменения на Закона за администрацията с цел укрепване на правомощията и независимостта на вътрешните инспекторати и да създаде единен набор от минимални стандарти за публичния сектор във връзка с оценката на риска и задълженията за докладване.
• Да предостави на Агенцията по обществени поръчки правомощия и организационен капацитет за извършване на задълбочени и основани на оценка на риска проверки на процедурите за възлагане на обществени поръчки.
• Да продължи с действията за справяне с корупцията по ниските етажи на властта в Министерството на вътрешните работи. Да стартира подобни действия в други рискови сектори в публичната администрация.
• Да наблюдава напредъка по наказателните дела, свързани с твърдения за корупция по високите етажи на властта, включително на етап досъдебно и съдебно производство, и да прилага мерки за справяне с установените проблеми.

5. Организирана престъпност

България все още трябва да постигне солидни резултати във връзка с налагането на окончателни присъди по делата за тежка организирана престъпност. Ще бъде важно да се гарантира, че са въведени правни и институционални условия, които позволяват на правоприлагащите органи и на съдебната система да работят ефективно.

• Да наблюдава напредъка по наказателните дела за тежка организирана престъпност, включително на етап досъдебно и съдебно производство, както и изпълнението на постановените присъди, и да прилага мерки за справяне с установените проблеми.
• Бързо да отстранява установените проблеми от правно естество, отнасящи се до компетентността и функционирането на Главна дирекция за борба с организираната престъпност към Министерството на вътрешните работи, и да осигури необходимата организационна стабилност на дирекцията, за да може тя да върши работата си.
• Да измени Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, за да се позволи Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да работи ефективно.

На 1 януари 2007 г. Комисията създаде механизъм за сътрудничество и проверка, за да оцени ангажиментите на България в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Комисията е длъжна редовно да докладва за напредъка в тези области. Комисията оповести първия си доклад на 27 юни 2007 г. Докладите на Комисията се придружават от работен документ на службите, в който се съдържа подробният анализ на Комисията по отношение на всеки от показателите, предвидени в механизма за сътрудничество и проверка.

През 2012 г., петата година от механизма за сътрудничество и проверка (МСП), Комисията реши да изготви оценка в по-дългосрочен план, за да се получи пълна картина на напредъка. Тази оценка беше публикувана през юли 2012 г. Тя показа значителен напредък в адаптирането на основната законодателна и институционална рамка, но също така и някои важни оставащи пропуски, както и нуждата от ефективно и последователно изпълнение на реформите. Все още съществуваха значителни предизвикателства, които трябваше да бъдат преодолени. В този контекст бе решено преди изготвянето на следващия доклад за оценка да се остави по-дълъг период (18 месеца), за се види как се утвърждават реформите, вече предприети от България, и да се даде време, за да се прецени степента на устойчивост.

Анализът на Комисията се основава на оценка на напредъка, извършена от българските власти, и на информация от държавите членки, международни организации, независими експерти и различни други източници. Комисията осъществи няколко мисии в България, като в докладите се вземат предвид и отговорите на България на изготвените от Комисията подробни въпросници.

Целият доклад можете да прочетете ТУК.