Защо в България не е като във Франция

След 3-месечно разследване и 13-часов полицейски обиск в партийните офиси лидерът на опозицията във Франция подава оставка заради обвинения, че по време на кандидат-президентската кампания на Никола Саркози част от разходите, които надхвърляли определения от закона „таван”, са прикрити с фалшиви фактури. Оставката е резултат и от натиск, оказан от членове на партията, според които "честта на политическото ни семейство е заложена на карта". За отговорните се задават съдебни, а лично за Саркози - политически последици. Шансовете му да стане отново президент намаляват силно.

Възможно ли е това в България?

Възможна ли е подобна история в България? Теоретично - да, защото и в България съществуват сходни правила. На практика обаче - едва ли. Защото „честта” не е от особено значение. И най-вече защото държавата и съответните ѝ институции не могат или не искат да проверяват, установяват и санкционират такива отклонения от закона.

А основателни съмнения за нарушения на правилата е имало винаги. Последният съмнителен пример се разигра пред очите ни наскоро. В невиждана по размах кампания една партия, появила се буквално от „нищото” (тоест, без да е получила държавна субсидия), наводни страната с билбордове, митинги и шоу програми, задръсти телевизионния ефир и интернет с реклама и интервюта на лидера си, а избирателните секции - с десетки хиляди наблюдатели и застъпници. И ето че тази партия не само ще бъде представена в Европейския парламент, но и предявява претенции за присъствие в националната политика.

Правила на книга

Антоанета Цонева, председател на УС на Института за развитие на публичната среда, посочва, че като нормативна рамка в България има заложен доста висок стандарт за контрол върху финансирането на кампаниите. Партиите могат да получават дарения и да правят разходи само по обявена предварително в Сметната палата единна сметка. А в публичния регистър на даренията всеки може онлайн да проследи размера на даренията и имената на дарителите. Те пък са длъжни да попълнят декларация за произхода на средствата, а над 1 000 лева могат да се даряват само по банков път. Така Сметната палата чрез НАП може да провери дали съответният дарител има финансови приходи, за да направи съответното дарение.

По отношение на разходите нещата не са толкова прозрачни - те не могат да се видят детайлно в публичния регистър, защото отчетите на партиите са твърде общи. Разбира се, Сметната палата може да изиска всички финансови документи, да проследи транзакциите и - ако има желание и положи усилия, да установи евентуални нарушения или престъпления и да сезира прокуратурата. От друга страна административните наказания, които се изразяват в глоби от 3 до 15 хиляди лева, са твърде меки, смята Цонева.

Изпълнителният директор на "Прозрачност без граници" Калин Славов също е на мнение, че като цяло имаме нужния набор от средства за регулиране в тази сфера. Той посочва за пример „тавана” на разходите (в момента 2 милиона лева), който се явява един вид гаранция срещу превръщането на изборите в „състезание на портфейлите”. В тази посока е и забраната за финансиране от юридически лица. Тук обаче започват проблемите, защото тази забрана се заобикаля с достатъчно на брой подставени физически лица.

А на практика?

Антоанета Цонева обръща внимание на факта, че въпреки многобройните примери за явно разминаване между закона и реалността, на практика няма случай на установяване и санкциониране на драстични нарушения. Сметната палата се пази като от огън да не навлиза в полето на партиите и техния интерес, казва Цонева и припомня как шефът на тази институция бе отстранен, след като поиска партиите да отчитат изрично за какво е направен всеки разход над 1 000 лева.

Партиите са се превърнали в своеобразни корпорации с влияние навсякъде в институциите, на което трудно може да се противодейства. Затова ако се предприемат някакви действия, те обикновено са постфактум и приличат на репресия за тези, които вече не са на власт. Всичко това е много далеч от идеята за върховенство на закона, казва Цонева.

И Калин Славов обръща внимание на обстоятелството, че контролът се прилага с прекалено голямо отлагане във времето. Санкциите пък не вършат работа. Не само защото са незначителни на фона на огромния финансов и политически залог, а и защото са много закъснели - нарушителите вече са постигнали целта си и са спечелили изборите.

Мълчанието на институциите

Антоанета Цонева смята, че в това отношение има какво да се направи и дава за пример вече споменатата пищна кампания на „България без цензура” - над 1 милион само за медии, много от които въобще не са декларирали рекламните си договори и реалните си тарифи.

Кампанията на тази партия започна всъщност много преди изборите - с едноименното роуд шоу. После бе създадено едноименно гражданско сдружение, чийто председател и бъдещ партиен лидер обяви, че е дарил на сдружението близо половин милион лева. Още тогава институциите можеха да се задействат, за да проверят произхода на тези средства. После започна „замърсяване” на финансирането и размиване на границите между НПО и партия. Което пък представлява нарушение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и заобикаляне на ограниченията в Закона за политическите партии. Това може да бъде установено в момента на декларирането, а не постфактум.

В България обаче нещата не стават така. Понеже всички знаят какъв е сценарият, институциите предпочитат да изчакат, за да видят дали пък това не е новият силен на деня. А подобни игрички изцяло подриват доверието на обществото в тези институции, заключава Антоанета Цонева.

Източник: "Дойче веле"