Зеленият потенциал на България

България има солиден потенциал за развитие на устойчива, енергийно-ефективна и нисковъглеродна икономика в следващите две десетилетия, а неговото ядро са три основни сектора – земеделие, енергийна ефективност на сградите и зелена индустрия. Този оптимистичен извод от доклад на Световната банка бе оповестен на провелия се днес четвърти поред годишен зелен форум на сп. "Мениджър", организиран по традиция в партньорство с Globul. Над 150 гости и участници в дискусиите сред които водещи експерти и представители на компании лидери в устойчивото развитие се включиха в събитието, което се състоя в офис сграда А-2 на Sofia Airport Center, спечелила приза за най-иновативна и зелена сграда на София. Тя е построена от Tishman International Companies по изискванията на най-високите световни стандарти за устойчивост и енергийна ефективност. Участниците и гостите на форума пристигнаха на мястото на събитието във впечатляваща зелена колона от екотаксита на първата по рода си у нас зелена таксиметрова компания "Грийн такси."

По пътя към зеления потенциал на България. Снимка: Дияна Георгиева

Техника, предоставена от PhotoSynthesis

"Зелената вълна" с гости и участници във форума пристига пред най-зелената сграда в София.

Снимка: Марин Маринов, ApexVision.eu

Начало на дебата постави специалният гост Маркус Репник, постоянен представител на Световната банка за България. Той представи основните изводи и препоръки от експертен доклад на финансовата институция, посветен специално на зеления потенциал на страната ни и възможностите за развитието му. Днес със сигурност знаем, че светът ще преживее последствията от глобално затопляне през този век. Мащабите на тези последствия зависят от действията, които трябва да предприемем още днес, подчерта той. България има своя шанс да се включи в този процес като насочи усилия и средства в развитие на биоземеделие, масово саниране на сгради и умело позициониране в сегменти на индустриалното производство от които високотехнологичните предприятия все повече ще имат нужда.

Българското земеделие произвежда едва 5% от БВП на страната, а може да се превърне в сектор с висока добавена стойност чрез засилено сертифициране на екологично чисти терени, инвестиции в модерни и икономични напоителни системи, препоръчват експертите на Световната банка, цитирани от Репник. Санирането на сградите не само ще намали значително високият разход на енергия, заради който заемаме едно от последните места в европейските класации - известен факт е, че разходът на енергия за сградния фонд у нас е 4 пъти по-висок от средния за Европа. То ще има и допълнителен ефект върху стандарта на живот на хората. В момента 60% от населението на страната е енергийно бедно, тъй като трябва да отделя над 10% от семейния бюджет за покриване на сметките си за ток, вода и електричество. Експертите на Световната банка са изчислили, че програмите за масово саниране биха намалили с 50% тези показатели.

По отношение на зеленото производство страната ни трябва да се възползва от шанса на географската си близост до Западна Европа и да работи за по-тясна интеграция с нея като насърчава преките зелени чуждестранни инвестиции и търговията на зелени стоки и компоненти, препоръча още постоянният представител на СБ за България.

Модерната концепция за бизнес развитие и растеж е всяка инвестиция да е енергоспестяваща и в същото време да осигурява устойчивост, сподели Станислав Разпопов, изпълнителен директор на „Дунапак-Родина” и един от основните участници в първия панел с акцент именно върху зеления потенциал. Той разказа конкретни примери от практиката на своята компания, както и на компанията майка, част от която е "Дунапак-Родина" за постигането на баланс между инвестиции, опазване на околната среда и умна употреба на ресурсите.

Това е същността на зараждащия се нов модел в дебата за устойчива и щадяща природата икономика, ставащ все по-известен като синьо-зелена икономика, коментира Апостол Дянков, експерт от Денкщат България. В момента все още доминира в световен мащаб сиво-кафяво-червената икономика, което означава, че се произвеждат много неща, от които реално нямаме нужда, но за които правим много разходи и генерираме много отпадъци, обясни той. На практика, така светът трупа все по-големи дългове, особено в частта на въглеродните емисии. Зелената икономика намалява щетите от излишното производство, но това вече не е достатъчно да обърне модела. Затова на дневен ред излиза комбинацията между синя и зелена икономика. На практика това е коренно нов икономически модел, при който се използва високоефективно и ресурсоспестяващо производство, задоволящо потребностите, без да ги надхвърля, поясни Дянков.

Опазването на природата също е начин да се пести и дори да се печели, подчерта на свой ред Константин Иванов, ръководител комуникаци на WWF за Централна и Източна Европа. Защитените територии са отличен пример в това отношение, защото минимални инвестиции в поддържането на ресурсите им могат да носят големи ползи, добави той.

Аудиторията се включи активно в дискусиите с въпроси и мнения

Част от тематиката за зеления потенциал е осъзнаването на нуждата от рециклирането на отпадъци както на лично, така и на корпоративно ниво, посочи изпълнителният директор на „Екопак” Тодор Бургуджиев. В последния доклад на ЕС България е на предпоследно място в ЕС по този показател с едва 4% общо рециклиране на отпадъци. Имаме сериозен потенциал да повишим значително този показател, което ще доведе до колосални икономии на вода, електроенергия и най-различни други ресурси, добави той.

Зелените технологии са друг, съществен сектор с потенциал върху който трябва да се концентрират все повече усилия, бяха единодушни участниците във втория панел, посветен конкретно на тази тема. За масовото им навлизане обаче определящо значение имат държавата, правителствата и публичната администрация, които трябва да задават ясни насоки за развитие и стимулиране на нисковъглеродна икономика, посочи Катрин Барбър, зам.-посланик на Великобритания. Бизнесът иска сигурност и би инвестирал все повече в технологии за устойчивост и енергийна ефективност само ако има обща, предварително очертана рамка за насърчаването на тази дейност, допълни тя. За скъсяване на дистанцията между публичния сектор и бизнеса във Великобритания например е създаден специален сайта на който по максимално достъпен начин са посочени всички области за стимулиране на зелени политики и начините за финансирането им.

Зелените технологии са водещ фактор за растежа на глобална компания като Siemens и запазването на лидерските й позиции на пазара. Близо 33.2 млрд. евро или 42% от приходите на компанията се дължат на зелени и иновативни технологии, обяви Александър Владков, ръководител на „Корпоративни комуникации“ в Siemens България. Усилията на Siemens са фокусирани в три основни категории – енергийна ефективност при производството на енергия и изграждането на интелигентни сгради, оборудване на възобновяеми енергийни източници и технологии и решения за пречистването на въздуха и доставката на питейна вода. Миналата година компанията е инвестирала 4.2 млрд. евро в иновационни технологии, които от своя страна осигуряват икономически ползи за бизнеса - те представляват инвестици, които водят до намаляване на производствените разходи.

Устойчивото развитие вече е невъзможно без енергийна ефективност. Големите компании могат и трябва да бъдат енергийно-ефективни, но е крайно време чрез различни стимули държавата да започне да привлича малките и средни предприятия към прилагането на различни зелени политики, коментира Нина Владимирова, мениджър правни и корпоративни въпроси на „Загорка”.

Това е нов тип култура, който трябва да се популяризира от публичната администрация, включително и чрез личен пример, сподели и Джулиан Едуардс, управляващ директор за Европа на Tishman International. Например публичната администрация може да инвестира, а след това и да ползва сгради, изградени по най-високите технологични стандарти, добави той. Строителството по зелени стандарти у нас също е с колосален потенциал, защото страната ни все повече се рзглежда на картата на Европа като ключов център за аутсорсинг и кол център услуги. Но фирмите, които развиват и тепърва ще развиват тази дейност у нас, идват с изисквания за сертифицирани сгради. България трябва да е готова да отговори на тези изисквания, посочи Едуардс.

Създаването и налагането на екологични марки също е действащ механизъм за промяна към устойчива и ресурсоспестяваща икономика, посочи от своя страна Снежана Семова, изпълнителен директор на „Сен Гобен Вебер България.” Глобалната компания, част от която е бъгарската дивизия, е призната за една от стоте най-иновативни компании в света. Тя вече е възприела модела на синьо-зелена икономика, тъй като използва ресурсоспестяващи технологии за производство на енергийно-ефективни строителни материали.

Практични и широкодостъпни еко решения във всяка сфера на живота и бизнеса са мобилните технологии, представи и своята гледна точка Ясен Гуев, директор „Корпоративна политика” на една от най-зелените компании в България – Globul. Те позволяват бърза доставка и достъп на различни видове услуги без никакъв разход на хартия. Приложими са както в публичния сектор, така и в образованието и здравеопазването под формата на дистанционно обучение или лечение.

Зелена може да бъде дори и минно-добивната промишленост чрез внедряването на щадящи природата технологии, коментира и Николай Христов, вицепрезидент на Дънди Прешъс Метълс. Но най-важното е да се създаде средата, в която зелените политика са възможни, смята той