Зеленият форум предлага енергийна харта на българските компании

С представянето на обща енергийна харта, насочена към българските компании и обединяването на ангажиментите им по устойчиво развитие и опазване на околната среда завърши най-престижният еко форум на годината днес. Той се организира за трети пореден път от сп. „Мениджър” и GLOBUL и се проведе на традиционният вече терен за събитието до Музеят "Земята и хората".

Документът, оповестен в края на форума от модератора Юлиян Попов, призовава колкото се може повече представители на българския бизнес да споделят с реален принос отговорността за намаляване на негативните ефекти от климатичните промени като работят за повишаване на енергийната си ефективност,увеличават своя дял от енергия от възобновяеми източници и използват своя научноизследователски и развоен потенциал.

Конкретните стъпки чрез които може да се постигне голямата крачка към едно по-спокойно и сигурно бъдеще са описани в хартата, която ще бъде публикувана в специалната секция „Зеленият кръг” на сайта на сп. „Мениджър”.

Участниците във форума призоваха всички компании, които вече са членове на инициативата „Зеленият кръг”, родила се след първия еко форум на „Мениджър” и GLOBUL да подкрепят хартата. Към нея могат да се присъединят и компании, които все още не са членове на инициативата.

До 5 август тази година документът е отворен за мнения, препоръки и допълнения, които всеки представител на отговорния към природата бизнес у нас, както и всеки българин, съпричастен към темата за устойчиво развитие може да отправи на e-mail адрес: green@manager.bg.

Сигурни сме, че предложените в документа ангажименти ще провокират формулирането на нови ценни идеи, не само сред бизнеса, а и сред гражданското общество, защото темата за екологията вълнува все по-голяма част от населението.

 Това сочат и данните от най-новото социологическо проучване по този въпрос на Института за социални изследвания и маркетинг МБМД, проведено през месец май тази година и посветено на екологичната култура на българина. Най-важните резултати и изводи от него бяха представени от директора на Мира Радева по време на втория панел на днешния форум, посветен на културата на производство и потребление у нас.

 Наблюдава се голяма промяна в начина на зеленото мислене на българите в последните години в сравнение с началото на прехода, отбеляза тя. И макар като цяло обществото да поставя екологията в дъното на личната си класация сред основните си проблеми, в същото време цели 84% от хората казват, че се вълнуват от екологичните проблеми – както на местно ниво, така и в страната, обясни Радева. Това означава, че нараства чувствителността на българите към тази тематика, което до голяма степен се дължи на активната работа на медиите по този въпрос, както и на тенденцията зеленото да е модерно, добави тя.

Според проучването, 46% от участниците разбират екологията като опазване на околната среда, а 44% от тях - като чистота. За голяма част от хората екологията вече означава и да живеем в хармония с природата

На конкретния въпрос дали се вълнуват от темата екология, 84% от запитаните са дали положителен отговор.

През годините се наблюдава повишаване на чувствителността на гражданите към екологичните проблеми, което по думите на Мира Радева се дължи на силното присъствие на темата екология в медиите и на това, че екологичното мислене се възприема като модерно. В същото време отчетливо се откроява и нарастване на самокритичността на обществото по отношение на опазването на околната среда. На въпроса кои са най-големите замърсители на околната среда, 46% от участниците в изследването посочват населението. 32% смятат, че това са превозните средства и едва 19% посочват промишлеността и производството.

Също така на въпроса от кого зависи да живеем в чиста и подредена околна среда 81% от запитаните казват, че това зависи най-вече от самото население. Далеч по-малък е делът на хората, които смятат, че това е ангажимент предимно на институциите – например, 38% посочват като отговор общинските служби.

Въпреки тези нагласи, елементарните действия за опазване на околната среда все още не са част от всекидневието на българина, отбеляза още Мира Радева. Всекидневната култура за опазване на околната среда е ниска и, доколкото я има, грижата за околната среда се извършва на индивидуално равнище, като по-рядко се мисли за общи мерки и инициативи.

Част от работата по развиването на екологичната култура на населението безспорно ще бъде активната кампания по инициативата за саниране на жилищата, отбеляза от своя страна Десислава Йорданова, директор на дирекция „Жилищна политика” в Министерството на регионалното развитие и благоустройство. Кампанията вече стартира, инициативата ще обхване 36 града в страната и на този етап срещаме големи трудности да убедим хората в ползата от това да инвестират в обновяване на домовете им, коментира тя. Затова са определени и проектни мениджъри, които ще се срещат директно с хората и ще водят разяснителна кампания, добави Десислава Йорданова.

За да бъдат масово възприети, зелените продукти и инициативи в България изискват не само зелено мислене като лайфстал култура, а осъзнаване на конкретните ползи от това за платиш малко повече сега, за да живееш по-добре и по-икономично вбъдеще, заяви друг основен панелист във форума, Снежана Семова, изпълнителен директор на „Сейнт Гобен Вебер България” – най-големият производител на строителни материали. Тя препоръча институциите да инвестират повече в масова комуникация с потребителите, за да се разяснят по-бързо ползите и най-вече възвръщаемостта на разходите за зелени продукти.

Когато говорим за зелени продукти е добре да се замислим за предлагането в тази сфера, отбеляза Константин Иванов, ръководител „Комуникации и маркетинг” във WWF България. В този смисъл тук активността определено трябва да е по-висока от страна на бизнеса, смята той. Зелените продукти категорично са по-добър маркетинг подход за налагане на марките на пазара, а и носят повече приходи.

Устойчивото развитие действително е носител на допълнителна стойност за всяка компания, която прилага различни зелени политики – не само като печалба, а и като имидж, подкрепи същата теза и Станислав Разпопов, главен изпълнителен директор на предприятието за производство на опаковки „Дунапак Родина”, който е и Мениджър на годината 2011. Според него, днес вече няма противоречие между бизнес и еко кауза. Можеш да си зелен, да печелиш пари и да си екологично чист, посочи той.

Бизнесът у нас осъзнава своите отговорности по отношение на дългосрочното устойчиво развитие, но има какво да се желае по отношение на стимулите в тази посока от държавата, коментира Ясен Гуев, директор „Корпоративна политика” на GLOBUL.

Той представи интересни данни от сравнителен петгодишен анализ за употребата на автомобили с бензинови двигатели от компанията и електромобил. GLOBUL бе компанията, която купи първият електромобил у нас. Резултатите от сравненията сочат, че за да се насърчи масовото използване на електромобили от бизнеса у нас, цената им трябва да стане по-достъпна, което би било възможно чрез облекчения като отмяната на ДДС върху стойността им, посочи той.

Темата за зелената култура на нацията очевидно не може да се побере в еднодневен форум, обобщи в края на събитието модераторът Юлиян Попов. Още отсега имаме тематика за поне още един ден разговори или направо следващ форум, каза в заключение той.

От утре „Мениджър Нюз” започва да ви представя в резюме мненията и позициите на участниците в третото издание на Зеления форум.

Списание „Мениджър” изказва специални благодарности за подкрепата за успешната реализация на събитието на: Столична община, ЕКОПАК България, Челопеч Майнинг Холдинг, Сименс България, Хенкел, Флорина, Дунапак Родина, Сейнт Гобен Вебер България, Рено, Българска мрежа на Глобалния договор на ООН, на своя медиен партньор в. „Стандарт” и най-вече на съорганизатора на форума GLOBUL.