Кажете истината за Шенген!

Германия каза "не" на България и Румъния за Шенген. Германските медии обаче не проявяват разбиране за позицията на вътрешния министър Ханс-Петер Фридрих, според когото двете страни не били узрели за подобна стъпка.

България и Румъния все още не са достатъчно надеждни партньори в борбата срещу корупцията и организираната престъпност, констатира кореспондентката на Дойчландрадио в Брюксел Анете Ридел. Тези им слабости обаче не спадат към критериите за членство в Шенгенското пространство, които несъмнено са изпълнени и от двете страни. Проблемът, според нея, е свързан с това, че България и Румъния бяха приети в ЕС без да са съвсем готови за подобна стъпка. Именно от това произлизат и сегашните им трудности.

На всичкото отгоре ЕС, според Ридел, често се отклонява от собствените си правила. Такъв е и сегашният случай с България и Румъния. Вярно, че критериите и правилата трябва да бъдат осъвременявани, но все пак те следва да бъдат еднакви за всички, гласи заключението. Не е ясно и това колко от останалите страни-членки на ЕС се спотайват зад германското "не" за България и Румъния. И с какви точно мотиви. Независимо от новия отказ обаче, за гражданите на България и Румъния от 1 януари 2014-та отпадат ограниченията на европейския трудов пазар. Със или без Шенген, те ще могат да работят във всяка европейска страна.

Все същите аргументи "против"

Шенгенските бариери пред България и Румъния трябваше да паднат още преди една година. Но и тогава Германия, Франция и Холандия блокираха присъединяването, припомня електронното издание на вестник "Тагесцайтунг". Миналата година Европейският парламент излезе със становище, в което мнозинството от депутатите се обяви за прием на двете страни в Шенгенското пространство. "Вече няма никава обективна причина за по-нататъшно отлагане", заяви в Европарламента евродепутатката от Социалдемократическата партия Биргит Зипел.

Аргументите й: нито борбата срещу корупцията и организираната престъпност, нито върховенството на закона спадат към критериите за отмяна на граничния контрол по вътрешните граници на Общността. Тези неща бяха критерии за прием в ЕС, но нямат нищо общо с Шенген. Сега страните трябва само да докажат, че могат ефикасно да защитават външните граници на ЕС и да изпълняват останалите изисквания на Шенгенското споразумение. Пита се: защо това не е достатъчно за германското правителство?

Косвен отговор дава самият министър на вътрешните работи Ханс-Петер Фридрих: "Не става дума само за техническите предпоставки. Ние оценяваме цялостната ситуация. За нас от най-голямо значение е дееспособността на правосъдната система, както и борбата срещу корупцията и организираната престъпност", заяви той в Брюксел. Фридрих увери още, че становището му нямало нищо общо със задаващите се избори в Германия. Ребека Хармс, председателка на фракцията на Зелените в Европарламента, смята обаче, че става дума за "чиста проба популизъм".

Ксенофобите това и чакат

Ханс-Петер Фридрих де факто налага вето за присъединяването на България и Румъния към Шенген. Според Мартин Фоглер от "Вестдойче Цайтунг", това негово действие събужда крайни емоции и налива вода в мелницата на ксенофобите, които насаждат страх от пристигащите роми. Вярно е, че България и Румъния изостават от европейския стандарт в борбата срещу корупцията и организираната престъпност, признава авторът, което отчасти оправдава опасенията на министър Фридрих. В същото време обаче Фридрих е длъжен ясно да обясни мотивите си, за да не получава аплодисменти тъкмо оттам, откъдето не иска - а именно от дяснорадикалните среди. Недопустимо е освен това българите и румънците, пристигащи в Германия, да се стигматизират като използвачи. Истината е, че 80 процента от дошлите между 2007 и 2010 година български и румънски граждани плащат в Германия данъци и социални осигуровки.

Проблемът всъщност е съвсем друг. Според Мартин Фоглер, ветото на Фридрих прикрива неспособността на ЕС да се справи с основния си проблем - факта, че се разшири прекалено бързо, без да обърне достатъчно внимание на огромните икономически различия между отделните страни-членки. ЕС трябва да се поучи от опита си и в бъдеще много по-внимателно да проверява кандидатите за пълноправно членство, заключава коментаторът.

Източник: "Дойче веле"