Катастрофа няма. Засега

Както обикновено, партиите са щедри на общи обещания, но пестеливи на обяснения за конкретните им намерения. И все пак: може ли да се очаква положителен обрат в българската икономика след изборите на 5 октомври? И тримата независими експерти, към които Дойче веле се обърна, дават по-скоро отрицателен отговор на този въпрос.

Според Георги Ангелов от Институт „Отворено общество”, проблемът е в това, че за повечето партии тазгодишните избори са просто римейк на миналогодишните, поради което въобще не се говори за програми и политики. Дебат по същностни проблеми де факто няма, партиите просто се критикуват една-друга за неща, които са направили докато са били на власт. А всички големи партии са били на власт през последните няколко години.

За Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии думата „обрат“ звучи силно. Но според него, ако след изборите се излъчи сравнително стабилно мнозинство и кабинет със сравнително ясни приоритети, това ще допринесе значително за успокояване на силно тревожната бизнес среда.

Красен Станчев от Института за пазарна икономика не очаква обрат в положителна посока. Затова пък, според него, е възможно влошаване на стопанската и фискална политика, като основна причина е засилващият се популизъм. Това ще влоши допълнително управлението на фиска и рано или късно ще се отрази лошо и на частния сектор.

Каква ще е посоката на финансовата политика?

Какво да очакваме след изборите - дали България ще следва относително премерена финансова политика или тенденцията на по-високи дефицити и нарастване на дълговото бреме ще продължи? И въобще - ще се запази ли фискалната стабилност?

Ако страната следва философията на фиска, наложила се през август миналата година - категорично не, отговаря Красен Станчев. В изборни години бюджетният баланс винаги се влошава значително, отбелязва и Георги Ангелов. Според него, докато не се постигне политическа стабилност, финансите ще продължат да се влошават. Така че основният въпрос за тези избори е дали ще доведат до стабилно и реформаторско правителство.

Според Георги Ганев, към момента най-вероятните конфигурации на бъдещото управление вещаят по-умерена фискална политика от тази през последната година и половина. С други думи, може да се очаква известно намаление на текущите дефицити. Ситуацията с КТБ и с енергетиката може да наложи нов дълг. Това ще е проблемно развитие за публичните финанси, но няма да представлява структурно увеличаване на дълга поради неудържими дефицити. Големият въпрос е дали дефицитите ще спадат бавно или по-бързо, смята Ганев.

Катастрофични прогнози и политически популизъм

Оправдани ли са катастрофичните очаквания, налагани от някои партии и политици? Ситуацията не е катастрофична, макар и определено да не е особено добра, отбелязва Георги Ангелов и изрежда негативни фактори като руско-украинската криза, наводненията, растящите бюджетни дефицити, банковата паника от юни и нерешения въпрос с КТБ. Състоянието на енергетиката, железниците и здравната система също е източник на големи рискове, включително делото на Атомстройекспорт срещу НЕК заради „Белене”. След 5 години стагнация, ново влошаване в икономически план изправя следващото правителство пред сериозни предизвикателства, посочва икономистът.

„Катастрофа не може да бъде изключена, но този сценарий е малко вероятен. Моето очакване не е за катастрофа”, казва на свой ред Георги Ганев. Според него възможните мотиви на говорещите за катастрофа са два: печелене на симпатии на гърба на страховете на хората или предупреждение докъде могат да стигнат нещата, ако не се внимава.

„Катастрофа няма. Тези оценки искат просто да нивелират спомените от предишни лоши управления, например от 1995-1997”, смята и Красен Станчев. Есхатолозите казват "нищо за 25 години не стана така, както трябваше да бъде, катастрофата е повсеместна, ние ще ви спасим!". Това не е глупаво, а рационално предизборно поведение. Но нито една от тези оценки не е вярна. Най-интересното в тези послания е, че реториката на Волен Сидеров и Янаки Стоилов, например, съвпадат все повече, а всички останали се съревновават по популизъм с тях, казва Станчев.

Популизмът е една от основните заплахи за страната и според другите двама експерти. За съжаление в България популярните неща, срещащи ентусиазираното одобрение на широката публика, продължават да са противопоказни за дългосрочното здраве на икономиката, отбелязва Георги Ганев. А политиките, които ще гарантират и подобрят това дългосрочно здраве, почти сигурно ще са непопулярни.

При слабо правителство популизмът е единственият начин за оставане на власт, а това се отразява много негативно на икономиката. Пример е енергетиката, която практически фалира заради популистки решения, подсказани от политиците на регулатора, посочва Георги Ангелов.

България се нуждае от непопулярни решения

При това положение какви са шансовете след изборите да започне извеждане на енергетиката от днешното ѝ състояние? Ще имат ли следващите управляващи воля за непопулярни действия?

Ситуацията е дотолкова влошена, че мерките са неизбежни. Ножът е опрял до кокала и обикновено това е моментът, в който българската политика успява да вземе някакво правилно решение. Така че шансове има, смята Георги Ангелов, а Георги Ганев споделя мнението му. Според Красен Станчев пък това вече се случва: смяната на състава на ДКЕВР, актуализацията на цените (макар и недостатъчна), учредяването на Енергийния съвет (борд).

Решението на проблема с политическите рискове, свързани с непопулярни стъпки като повишаването на цените, например, минава през социални мерки, които да компенсират уязвимите групи, посочва Георги Ангелов. А Георги Ганев обяснява, че за да се освободи ценообразуването, е необходимо да се направят редица промени в дълбинната структура на електроенергетиката. Тези промени могат да се осъществят сравнително бързо, но не са елементарни. След това ще има период на вероятно повишаване на цените, което политически може да се посрещне с по-сериозно таргетиране на социалната политика към бедните и по-ангажирано обясняване защо повишаването на цените е неизбежно и дългосрочно полезно. Ако това бъде направено в началото на мандата, към неговия край е много вероятно политическото одобрение за свършеното да е много високо, твърди Ганев.

Засега протича само нагаждане на цените, за да се покриват разходите, посочва на свой ред Красен Станчев и припомня, че същото „упражнение” бе играно и след предишното замразяване на цената на тока през 2000 година - между 2002 и 2004-та миксът поскъпна с 45%. Тогава хората не го усетиха, а населението беше два пъти по-бедно. Ако сега се направи същото, обективните последици няма да са по-тежки. Но политическите партии ще бъдат първите, които ще мобилизират протести. И вече го правят, казва Станчев.

Каква политика е нужна?

Каква политика би допринесла за съживяване на българската икономика? Има ли кълнове за такава политика в обещанията на партиите? На този въпрос Красен Станчев отговаря така: „От 2350 г. пр.н.е. (Цар Уракагина от Лагаш) или от Библейския Йосиф (17 века преди Христа) добрият политически микс е все един и същ: съкращаваш разходите и либерализираш”.

Нужна е политика на реформи в проблемните системи (правосъдна, образователна, здравна, пенсионна, пазар на труда, социални политики). Нужна е също така политика на освобождаване на стопанския механизъм от партийно-политически конюнктурен натиск. Кълнове на подобни обещания могат да се видят в много от партийните платформи и публични прояви, но въпросът е доколко те са искрени и подплатени с реални намерения, казва на свой ред Георги Ганев.

Георги Ангелов пък подозира, че политиката ще се мисли едва след съставянето на правителство. Което не е по-различно от практиката през последните 15 години. „Оставам с впечатлението, че всички се надяват европейската икономика да излезе от кризата и да ни „издърпа“, поради което никой не си прави труда да мисли как сами можем да подпомогнем икономическото развитие”, заключава Ангелов.