Корупция и политически натиск посочени като най-големите проблеми на правораздаването у нас

Корупцията и политическият натиск са най-съществените проблеми в работата на институциите, свързани с правораздаването в България – полиция, следствие, прокуратура и съд. Това показва междинният доклад на агенция „Алфа Рисърч“ от изследвания за оценка и анализ на ефекта от изпълнението на проект „Усъвършенстване на работните процеси в съда”, финансиран от фондация „Америка за България”.

Проучванията са осъществени по поръчка на сдружение „Програма за развитие на съдебната система“ (ПРСС) и включват национално представително допитване, проведено в периода 21-30 май 2012г. сред 1020 пълнолетни граждани, групови дискусии и експертни интервюта с представители на широката общественост, правосъдието и клиенти на съдилища.

 Подозренията в корупция засягат почти еднакво и трите институции (62-68% от анкетираните), докато политическият натиск, особено сред хората, които са били страни по дела през последните години, се свързва най-силно с прокуратурата (55%).

Около 45% от анкетираните виждат такъв натиск и върху съда и разследващите органи.

Извън тези общи проблеми, като основен недъг в работата на полицията те открояват некомпетентността и слабата професионална експертиза (25%), на прокуратурата – липсата на прозрачност (30%), а на съда – тромавите бюрократични процедури (34%).

Две трети от анкетираните са на мнение, че през последните пет години, откакто България е член на ЕС, не се наблюдава промяна нито по отношение на ефективността, нито на безпристрастността, нито на справедливостта на съда. 23% смятат, че състоянието дори се влошава. Едва между 9 и 11% виждат подобрение по всеки един от тези показатели.

Най-значимо влияние върху устойчиво негативното мнение за правораздавателните институции оказват „обществено значимите дела“, които са и най-широко отразявани от медиите. Според почти 90% от пълнолетните граждани тези дела се свеждат до „медиен шум без реален резултат”. Преобладава мнението, че се работи „на парче“, по конкретни „политически поръчки“, а не принципно и обективно.

 Докладът отбелязва тревожна тенденция, че дори се формира усещането, че целта на тези дела не е постигането на справедливост, а заблуда на общественото мнение. Като конкретни примери в тази посока са посочени делото за убийството на сестрите „Белнейски“, убийството на Яна Кръстева в Борисовата градина миналото лято и отвличането на младата състезателка по таекуондо от Перник Мирослава Николова, приключило също с отнемането на живота й.

 Също така според 40% от пълнолетните граждани издаваните присъди никога не са справедливи спрямо извършените престъпления.

 Сред участниците в проучването също така доминира тезата, че оправдателните присъди не са резултат от доказаната невинност на обвиняемия (8.5%), а от неефективността на разследващите (24,6%) и правораздавателни органи (22,3%), от оказвания политически и икономически натиск (40,7%), от войната между между институциите (80%).

 Едно от будещите сериозна тревога заключения в доклада е, че ниското доверие към ефективността и безпристрастността на българската правосъдна система тласка гражданите към отказ от правосъдие. 44,6% изпитват недоверие към резултатите от обжалването като коригиращ механизъм. Почти половината анкетирани (49%) не биха сътрудничили на правораздавателните органи, ако станат свидетели на престъпление. Приблизително същия процент нямат доверие, че ще получат необходимата защита при свидетелстване.

 Можете да се запознаете с пълния текст на междинния доклад от изследването на интернет страницата на „Алфа рисърч“, както и на страницата на ПРСС: https://www.prss-bg.org/node/1014.