Мирослава Радева: Екологичното мислене на българина се подобрява

Какво е екологичното съзнание на българина и как опазва той околната среда? На тези вйпроси отговор даде Мирослава Радева, директор на Иснитута за социални изследвания и маркетинг по време на форума на сп. "Мениджър" - "Зелената култура на нацията". Тя представи любопитно изследване за екологията на България, чиито резултати може да прочетете по-долу:

Миналата година правихме проучвания за нагласите за саниране на жилищата във Варна. Резултатите бяха обезкуражаващи от гледна точка на това, че хората отказваха да си сътрудничат и нежеланието им да разговарят помежду. Иречек е казал 1881 г., че нашият народ е най-добър в едно нещо – в това да си пречим един на друг. За жалост това е една много тъжна констатация. Но аз винаги съм казвала, че е по-добре да не се обезкуражаваме особено в началото. Това проучване, което ще ви представя е по поръчка на Министерство на околната среда и водите. Направихме го по метода на изследването лице в лице и също така направихме фокус групи, което е значително добър метод за получаване на по-задълбочена информация.

Екологията стои в дъното на проблемите на българина. Това не е изненада, защото както знаете, той има други проблеми с 20-годишна история. Безработицата и ниските доходи водят сред проблемите, според изследването от май 2012 г. Какво разбират хората под екология? На първо място в много от тях се е заселила представата за опазване на околната среда. Второто много-разпространено разбиране е, че е екологията е да ни е чисто, хубаво и приятно. Екологията това означава да се чувствам добре в средата, която обитавам. Това много ясно личи на три нива – да не замърсяваме, на национално ниво - да се борим със замърсителите и на идеологическо ниво да живеем в хармония с природата. Това е много голяма промяна в нагласите, в сравнение с началото на прехода. Вече има екологична култура в много широк аспект. Въпреки че не е на първо място сред проблемите на българина екологията ги вълнува. Особено тези с по-висок образователен ценз, тези в големите градове. Хората много често подчертаваха, че е модерно да си еколог, модерно е да си зелен.

Неслучайно в сърцето на протестите срещу закона за горите стояха високообразовани, млади хора, които освен всичко показват и готовност за гражданско действие, което е сериозна промяна. За съжаление що се отнася оценката за състоянието на околната среда на общината е, че 45% казват, че то е добро. 10% го определят като лошо. Оценката за околната среда на страната е значително по-негативна. Има само една трета позитивни отговори. Най-големите екологични проблеми и в общините и в страната, според изследването, са замърсяването на въздуха, 64% го поставят на първо място, липсата на регламентиране сметища с 54%, липсата на чистота заема 54% от отговорите. В общините най-големите проблеми са замърсеният въздух, даден като отговор от 44% от хората, лошото качество на питейната вода – 40%, недоброто почистване на улиците е проблем според 29%. Една от положителните новини от този проект е, че най-големите замърсители според хората не са другите, а сме ние. 46% казват: „Ние сме замърсителите”, 32% посочват като такива превозните средства, едва 19% обвиняват бизнесмени. За това мнение има съществено значение един важен факт. Преди 20 години демонстрирахме колко индустриална страна сме. Сега след прехода тези пропагандни материали изчезнаха и хората смятат, че предприятията и икономиката са умрели, и това е масово. Въобще не е вярно, че няма икономическо развитие. Едно друго изследване показва, че БВП на глава от населението за 20 години се е увеличил 3 пъти.

Хората са склонни да поемат своята отговорност за замърсяването. Но въпреки че 90% са склонни да събират отпадъците отделно, 80% не го правят. Причините са, че липсва организирано събиране, че отпадъците не се извозват разделно. Хората казват: „Ние ги слагаме разделно в контейнерите после идва камиона и ги изсипва на едно място”. Ако мога да дам един съвет на всички, които работят в тази сфера това е да не дават лош пример. Тъкмо се научили нещо хората и веднага създаваме условия за недоверие.

Екологичната култура е част от индивидуалното усещане за човека. „Стремя се да не замърсявам” е най-често давано като отговор от хората по отношение на това какъв е личният им принос към опазването на природата. Също така те казват, че когато са сред природата не оставят боклуци след себе си и се опитват така да възпитават децата си. На идеологическо ниво младите, високообразованите, жителите на големите градове имат високо усещане за екология, но на практическо ниво – да отидеш да изчистиш градинката пред блока – това липсва. Оказва се, че това го правят хората в малките населени места.

В последните 20 години, годините, в които българинът беше откъснат от земята, от селото се получи един огромен луфт във възпитанието на по-младите – в това да видиш нещо как расте, да си оцапаш пръстите със земя, да разбереш как ти можеш активно да бъдеш от полза на околната среда. Едва 26% почистват зелените места в междублоковите пространства и това са главно възрастни хора. Тази отговорност, която хората приемат за околната среда е много пасивна, трябва да се работи много за нейната популяризация.

Познаването на мерките за околната среда е много ниско. Има много голямо единодушие по въпроса за затварянето на вредни производства, увеличаването на административните пречки пред бизнеса във връзка с опазване на околната среда, включително и за таксуването на найлоновите торбички, което според мен е голям пробив, защото българинът най-мрази да му бъркат в джоба. 88% подкрепят, че трябва да се преустанови използването на найлонови торбички. 87% подкрепят налагането на обществено полезен труд при изхвърлянето на отпадъци. По отношение на по-високите цени на тока и водата нагласите са много противоречиви.

Основните изводи, които направихме от това изследване е, че има сериозно позитивно развитие в екологичното мислене на хората. За съжаление, тази промяна трябва да бъде подкрепена от обществени политики. Усща се един голям дефицит на информация, включително и за ползите от санирането на жилища. Българина винаги прави къщата си като съседа и това може да служи като пример.