Най-интересното във вестниците на 20 април, вторник

Днес е лош ден за българските министри. Вестниците са се заели да нищят делата им. Делата - в смисъл работата им, ако не броим доскорошния здравен Божидар Нанев, който не само стана клиент на правосъдието, ами повлече и други след себе си. Далаверите в касата разкрити чрез Нанев/Разследването срещу здравния ексшеф разплело конците, пише "Стандарт".

"Дневник" се е възмутил от Външно министерство: Визите за руски туристи ще се получават по-трудно и по-скъпо, обаче външният министър не е споменат като отговорен, сякаш визите сами са се добутали дотам. Николай Младенов се е измъкнал сух и от попържните в "Новинар", които авторката на коментара обилно сипе: "В структурите на МВнР има повече шуреи и шураци, повече тъпи копелета, отколкото дори в МВР. Десетилетия наред на тази държавна хранилка са не просто цели семейства, а цели родови кланове. Достатъчно е един от членовете да е шофьор, готвач или секретарка в дадено посолство и хоп, цялата фамилия се нарежда на дипломатическа служба. Виждала съм ги тия хорица по разни новогодишни празненства в различни точки по света. Мисля, че създателите на „Мисия Лондон” са уцелили право в десетката. Всички служители по посолствата ни са точно такава duty free колекция. Също толкова прости, също толкова необразовани, недокъпани и страшно тъпи българи. И които псуват на майка в началото и края на всяка фраза. Спомням си, че веднъж кандидатствах за позиция в МВнР..." Нататък си прочетете сами, ние само ще ви открехнем, че коментаторката сигурно има право да сравнява "тъпите копелета" в МВР и МВнР, защото преди да стане журналистка в "Новинар", беше пиарка на полицейски генерал, а после на бивша външна министърка. 

"24 часа" обаче се гаври с финансовия министър поименно. Заглавието е Дянков, не играй Борисов - забавен си! Четивото е сложно в старанието си да каже всичко и нищо, например с какво по-точно Дянков се прави на Борисов. Понеже ние не разбрахме, ще трябва сами да се оправяте. Ако нямате време, ето ви поне пасажа, от който произтича заглавието: "Hие твърде много обичаме финансовия министър Симеон Дянков. Защото знаем, че той искрено иска да направи реформи. А това означава и да ни извади бързо от кризата. В тази връзка той на няколко пъти вече ни видя като процъфтяващи. Трябваше да цъфнем през март, после през април, сега в края на годината. Прочутият с чувството си за хумор Иван Костов обаче направо приспа икономиката през септември. Ако е прав, ще се окаже, че тя, докато спи, няма да разбере, че сме излезли от кризата. [...]Дянков е добър финансист. Едно от малкото неща, за които Бойко Борисов никога не е претендирал. Затова и премиерът стои винаги зад гърба на финансовия си министър. Така обаче Дянков се самоподведе, че и той може да влезе в ролята на Борисов. Груба грешка на деликатния американски икономист! Защото той има своята роля, която се нуждае от малко репетиции - мълчание, когато идеите му са още само идеи".

Изключително деликатно четиво е седмичният коментар на Кеворк Кеворкян в "Труд". Понеже започва с изложение колко много хора го четат, т.е. колко влиятелен продължава да е бившият водещ на "Всяка неделя", може да пропуснете къде започват закачките с културния министър Вежди Рашидов, когото коменаторът нарича свой "бивш приятел". Ето: "Извънредното тикане на колички, изглежда, се отрази на чувството за хумор на В. и той реши, че пред миражния Лувър трябва да се сложат бюстовете на Бойко и Дянков - тъй както са сложени на братя Георгиеви пред университета. Сравнението е напълно удачно, разбира се. Като оставим настрана малката подробност, че братята са направили университета със собствени пари, не с държавни. Чудя се, след като непрекъснато вадят очите на Бойко с подобни хрумвания, как той все още вижда каквото и да е. Да предложиш подобно нещо, е най-малкото неприлично. Това размива окончателно границите между сериозно и гротескно, превръща политиката в някакъв несръчен пиар, предназначен единствено за необласкани почитателки. Това хвърля сянка върху сериозността изобщо на намеренията на този кабинет - ако работата е опряла до това да се правят бюстове за миражни музеи, направете им ги - и дотук. Кръстете си, ако щете, и лувъра на Б.Б. Направих си труда да проверя какво има във фондовете на Галерията за чуждестранно изкуство. Ето какво: Над 110 (приблизително) графични творби, почти всички подписани, на Матис, Пикасо, Дега, Шагал, Домие, Кандински, Сезан, Реноар, Паскин, Гоя, Леже, Тулуз-Лотрек, Кокошка, Жорж Брак, Роден, Дьолакроа и още, и още. И на никой не му е минавало през ума - дори в онези тоталитарни години - да предложи там да бъдат направени бюстовете на Людмила Живкова или на тогавашния финансов министър Белчо Белчев. [...] Играта с бюстовете няма да се отрази особено на Бойко. Не бива да се подценява и езикът му - много често в него има намигвания, скрити капани. Докато подаряваше един отпечатък от Пикасо, вероятно любимият му художник, той рече: “А, да знаете, че Веждито го е платил!” Това е много стабилен инстинкт да се дистанцираш от всяка уловка дори когато не си даваш все още сметка каква е тя, той инстинктивно усеща всеки капан пред себе си. А Вежди смънка: “О, евтино ги взехме, по приятелски, почти без пари.” Да, де, днес от нищо нещо се прави, това е играта".

Това е играта, ама малко да я поясним. Като отидоха да чистят - т.е. да изхвърлят първа количка с боклуци от бившия МЕИ до Паметника Левски, където някога ще бъде т.нар. български Лувър, Бойко Борисов и Вежди Рашидов занесоха за подарък на бъдещия музей отпечатъци на Пикасо, Дали и Шагал. Не бе споменато откъде са ги купили, но картини на тези художници продава галеристката Деница Атанасова, която пък е близка с друг "бивш приятел" на Кеворкян - собственика на рекламни агенции и медии Красимир Гергов.  

Сложни са четивата за министри в днешната преса, затова "МениджърНюз" ви желае внимателно четене!