Най-интересното във вестниците на 22 април, четвъртък

Вестниците днес са обсебени от реформи, с извинение. Правителството за поред път се кълне, че ще направи административна, здравна, образователна и съдебна, а пресата се прави, че (не) му вярва.

Сравнително бегло е минат вицепремиерът и финансов министър, който ще оправи администрацията до края на тази година. Най-голямо внимание са му обърнали в "Дневник", като информацията носи интригуващото заглавие Административната реформа ще е с "временен парадокс". И какъв е този временен парадокс? "Дянков нарече временен парадокс факта, че съкращенията на бройките не са довели до намаляване на разходите за заплати. За януари например кабинетът "Борисов" е дал 9 млн. лв. повече за заплати в сравнение с януари 2009 г. Причината за това според министъра са изплащаните обезщетения от четири заплати на служителите при уволнение, а сега в отбраната и МВР техният брой ще бъде 20 заплати. Така ефектът реално ще се усети не по-рано от октомври, смята Дянков." В редакционен коментар вестникът е похвалил добрите намерения, но Дяволът пак е в детайлите.

Здравната реформа пък е в Библията. Точно Стария завет цитира новият здравен министър Анна-Мария Борисова (макар че го нарече приказка), като отказа на депутатите да им говори какво ще прави и им заръча да я познаят по делата. Не човек, а желязо - ни дума, ни вопъл, ни стон дори след като Дянков отиде да я моли на ухо поне малко да открехне народните представители какво ще работи. А тя излезе и взе, че им се скара. Д(р)амата картинно е описана в "24 часа" Вице моли министърка да говори. Тя: “Без приказки”. Пак от часовия вестник научаваме кому да благодарим за избора на тая жена: Д-р Иванов предозира очистителното в здравеопазването. Лъчезар Иванов изглежда си знае, че е сбъркал дозата, защото в интервю за "Труд" признава Нащрек съм! За поста си никой не е абониран. Колкото до министърката, нея са я изкоментирали в "Сега": вербално Няма място за темерути в политиката/Ако новият здравен министър не наруши обета за мълчание, има опасност да не разберем кога ни вкарват в операционната; и визуално.

Образователната реформа извира отвсякъде. Досаден учебник? Ще го изтеглим преди 15 септември, кълне се просветният министър Сергей Игнатов в "24 часа". Съвети дават културтрегерите: Тома Марков в "Новинар" Какво да направим?, Мартин Карбовски в "Стандарт" Училище на айляка/Как ще прокопсаме, ако държавата се напълни с двойкаджии.  Светлана Георгиева пита в "Дневник" Ще пречи ли училището по-малко на образованието.

Съдебната реформа, уф. Ето линк към един коментар в "Труд" По стахановски към затвора. Ето един към "24 часа" Или пишеш закони, или ги прилагаш. Ето още един в "Новинар" с измамно семплото заглавие Без компромиси. (Колкото до заглавията в този вестник, не всички могат да се цитират - можете да прочетете това само ако около вас няма малолетни.)

А няма ли в днешните вестници нещо за Бойко Борисов? Е как да няма! Има, има и още какво! Във вчерашния преглед, когато по повод признанието на Николай Бареков "Бойко Борисов е нашият Херкулес" цитирахме Валери Найденов, който казваше за един колега "Толкова ми се подмазва, че се чудя дали не ми се подиграва", хич не подозираме колко пророческо ще се окаже това сравнение. Днес в "Труд" разказват за интервюто, което Бареков направил за сайта си с ББ. Заглавието във вестника е Борисов: С едната ръка ям, с другата тичам. В текста се разкрива, че Бареков връчил на премиера награда за най-красив политик, а ББ се пошегувал скромно, че можел да бъде и по-красив.

За Бойко Борисов е написал в "24 часа" и самият Валери Найденов Защо министрите сънуват кошмари? Ето няколко цитата: "Oнзи ден италианското списание E-gazette сравни Бойко Борисов с Уго Чавес, президента на Венецуела. Промитите мозъци в България смятат това за голяма обида. Но във Венецуела Чавес е национален герой... До 1998 г. Венецуела в много неща приличаше на България - всички големи монополи и национални богатства бяха приватизирани от чужди „инвеститори", печалбите се източваха и страната нямаше никакъв шанс за развитие. Чавес ренационализира петролните находища, електрическите компании, телекомуникационната компания и други подобни предприятия, които на практика събират задължителни данъци от населението. В резултат бедността намаля от 42,8% на 33,9% и продължава да намалява, брутният продукт на Венецуела достигна растеж от 12%. Венецуела на практика беше колония, но вече е независима държава с огромен авторитет в цяла Латинска Америка, Азия, Африка и Океания. Та подобно на Чавес сега и Бойко Борисов е изправен пред дилема - дали иска да го обичат в метрополията, или в България? Това е избор между комфортния провал и стръмния, болезнен път към успеха. За да продължи да печели избори, той трябва да избере борбата и болката. И той инстинктивно налучква по-скандалния път, изненадвайки и елита, и себе си. Възходът на Бойко Борисов може да се разглежда като историческа необходимост. Затова трябва да гледаме на последните му изяви в историческа перспектива - много неща в неговото говорене и правене напомнят Дьо Гол, Цезар, Чавес, Франклин Рузвелт, та дори и нашия северен съсед Бъсеску, който излезе едноличен победител в тежки битки с румънската политическа олигархия". Нататък можете да продължите сами :-)

"МениджърНюз" ви желае красиво четене!