Новият ми приятел - Борис

С Борис съжителстваме от около 3 месеца. В началото, не му обръщах особено внимание, но с времето започна да става досаден. Постоянно се влачеше след мен, от леглото сутрин до кухнята, а после до бюрото, на което работя. Ето, че минаха няколко седмици и започнах да свиквам с него. Започнах да го търся, къде е, и ето как лека полека той се превърна в нещо като не точно приятел, а по-скоро домашен любимец.

Борис е една муха, която живее в апартамента ми. В началото отварях прозорците, за да го пусна навън, на свобода. Той обаче отказа да излезе. Може би вътре му се струваше по-топло и приятно. Спомням си някъде бях чел, че някои насекоми могат да трансформират захарта в протеин – затова оставих една чашка за кафе в кухнята, с малко захар и вода. Явно му хареса и доста често го виждах там. Неусетно установих, че започнах да харесвам и търся компанията на Борис. Не го намирах вече за досаден, а и той самият вече не ми се вреше в лицето и знаеше кога е време за лягане. Просто си стоеше на половин метър от мен и ме наблюдаваше. Преди няколко дни имахме инцидент. Изведнъж Борис изчезна. Дали пък не му беше писнало от мен? Или пък му липсваха другите мухи? Едва когато отворих хладилника, за да си взема мляко за кафето, го открих премръзнал вътре. Предполагам, че времето прекарано там не е било сред най-приятните му преживявания, защото постоянно го намирам да седи върху парното.

И така взех решение да се грижа за Борис, поне през следващите няколко месеца, а през април да го пусна, ако иска да си иде.

Единственото което ме притеснява, е да не вземе да се хвали пред приятелите си за топлото и уютно местенце с луксозни захарни пиршества, и следващият октомври да се окажа не с един, а с 500 нови прители. Надявам се да не го направи!

Е, Борис и може би приятелката му са винаги добре дошли!

Йохан Карлсон

Още текстове на Йохан Карлсон – в броя на „Мениджър”, който е на пазара