Златизар Златев за красотата на живота под вода, запечатана в снимки
Все повече ми харесва красотата на живота под вода в сравнение с този на сушата. Това каза в интервю за "Мениджър News" Златизар Златев, чиято снимка беше наградена в категорията "Макро" на конкурса Underwater Photographer Year 2026 през февруари тази година. Кадърът на порцеланов рак скрит в анемона печели сърцата на журито и е сред най-коментираните фотоси, борещи се за приза.
"Порцелановият рак не е нещо рядко, тази животинка е снимана милион пъти. Когато снимаш някакъв такъв обект, за да изпъкне кадъра, трябва да има някакъв допълнителен ефект в него - или артистичен, или поведението на обекта да го прави по-интересно. В по-големия процент от случаите снимам с две светкавици. Пространството, където се беше пъхнало рачето, беше изключително малко, но имах опцията едната светкавица да я наглася така, че да осветява него, за да може то да е достатъчно контрастно и цветно. Другата светкавица поставих над анемоната, в която то беше влязло, за да може светлината да влиза през нея за по-артистично осветяване, което по думите на журито, с което разговарях на награждаването, им е направило добро впечатление", разказва Златев.
Показателно за изключителното качество на неговата снимка идва и от коментар на германския съдия Тобиас Фридрих: "Чудесно улавяне на идея, която не е нова, но е перфектно изпълнена! Разпределението на светлината от външната страна на анемоната е толкова приятно и меко, докато порцелановият рак е в перфектна композиция!"
Като любител фотограф Златев може да се похвали с десетки други кадри, уловили живота под вода. Сред тях са рибата мандарин, хвърляща хайвера си в пролива Лембе в Индонезия; кокосов октопод; голи подводни охлюви и фрог фиш; мурените и риба клоун в Червено море; орлови скатове край остров Малпело в Колумбия.

Порцеланов рак, криещ се в анемона. Снимка: Златизар Златев
Начало на приключението подводна фотография
Работил над две десетилетия в забързаното ежедневие на бизнеса като управител на различни фирми у нас, Златев разказва, че в моментите, в които снима под вода, освен красотата на подводните обитатели, намира невероятно спокойствие в крехкия свят на рифовете.
Занимава се по-сериозно с фотография от около 18 години - в началото с фокус върху пейзажната фотография и дивите животни в естествената им среда, като сред по-интересните кадри могат да се наредят тези от Танзания, Африка.
Страстта си към подводната фотография открива след пробно гмуркане в Големия бариерен риф в Австралия преди осем години. Излизайки от водата е толкова впечатлен, че казва на жена си: "Искам да се гмуркам до края на живота си". И след като си изкарва документ за любител водолаз, превръща снимането под вода в хоби, заради което пътува до най-прекрасните места на света.

Риби клоуни надничат от безопасността на своя дом от анемони в Червено море. Снимка: Златизар Златев
"Макро фотография започнах да правя за първи път под вода и никога след това не съм пробвал да правя такива снимки на сушата. Имам техническите условия, и като умения, и като техника. Замислял съм се понякога да пробвам да видя дали ще стане, но аз като цяло вече много малко снимам на сушата. Причината не е свързана с времето, а с удовлетворението, което получавам. Проблемът ми с кадрите на сушата беше в усещането, че всяка от тях вече е заснета от някой друг, и се чувствах като някакъв плагиат, въпреки че не съм възпроизвеждал чужди снимки. Може би отговорът е в това, че съм снимал някакви по-общодостъпни места. Истината е, че ми харесва красотата на живота под водата. Харесва ми да се гмуркам, и ако имам тази възможност, бих го правил всеки ден", разказва Златизар Златев.
Ключови моменти за снимането под вода
Основните моменти в подводната фотография включват контрол на плаваемостта, приближаване до обекта на заснемане, използване на светлина и избор на подходящо оборудване. Ето защо го питам до каква степен има светлина на местата, на които се гмурка за снимки и задължително ли използва светкавици?
"Технически погледнато светлината е проблем, докато се научиш да я управляваш под вода. Да, на по-големи дълбочини, на определени локации светлината става все по-малка или я няма никаква, но това е решимо - с техника, със светкавица", отговаря той.

Група делфини в Червено море. Снимка: Златизар Златев
На въпрос дали светкавицата вреди по някакъв начин на морските обитатели, Златев обяснява, че този въпрос се дискутира както сред гилдията, така и сред природозащитниците.
"Чел съм научно-обосновани проучвания, и според това, което е открито, не вреди на животните. Учените го отдават на това, че под вода очите им така са еволюирали, че да се справят с постоянно пречупващите се от повърхността на водата слънчеви лъчи. Надявам се да не им пречим, но това са фактите, които до момента са известни", споделя любителят фотограф.
Разказва, че повечето животни изобщо не се боят от светкавиците, а фактът, че не бягат, също е някакъв вид косвено доказателство, че силната светлина не ги дразни.
"Любопитните" и "срамежливите" акули
Има животни, които не обичат светкавици, защото са срамежливи, посочва Златев и дава за пример акулите чук. Те са достатъчно големи, мощни хищници, движат се на големи групи, но когато започнеш да ги снимаш и те видят светкавицата, моментално отклоняват траекторията си и се отдалечават. Те просто са срамежливи и плашливи, казва той.
Има и други акули като лонгиманусите или оceanic whitetip shark, които действат по обратния начин. Твърди се, че те усещат електромагнитните вълни на батериите, които държат постоянно под напрежение светкавиците. Ако изпратим светлинен импулс, акулата, дори да е далеч, има много голяма вероятност тя да дойде да провери откъде идва светлината, дори да се бутне в теб, добавя Златев.
"Когато не снимам със светкавица е или защото знам, че животните ще избягат, или обектите са твърде големи, или са твърде далеч. В общия случай, ако един обект е на повече от една ръка разстояние от теб, няма смисъл да ползваш светкавицата. Някои фотографи казват, че за да стане добра снимка под вода, трябва да се приближиш, след което да се приближиш още малко, и когато си сигурен, че си много приближен до обекта, който снимаш, да се приближиш още малко, и тогава да го снимаш. Тоест, колкото си по-близо, толкова по-голям е шансът да се получи кадъра. Първо заради водата, която променя физиката на снимане - трябва да оставиш възможно най-малко вода между обектива ти и обекта на заснемане, за да се получи рязкостта и качеството на снимката, и второ - понеже водата поглъща много повече светлина, трябва да си много по-близо, за да осветиш качествено подводния обект", дава съвет любителят фотограф.
Невероятната срещна с акулата Longemanus, известна още като океанска беловърха акула, по време на гмуркане край рифа Елфинстоун в Червено море. Снимка: Златизар Златев
За какво трябва да се внимава при гмуркането
В огромния процент от случаите се гмуркам с група, обикновено сме група приятели, които го правим, като част от нас снимаме, а други само се наслаждават на гледката. Жена ми също стана водолаз и започна да се гмурка с мен. Тя е моят "diving buddy", което означава, че е моят партньор под водата, на когото мога да разчитам в извънредна ситуация, разказва Златизар Златев.
Buddy-тата трябва да са навсякъде заедно и близко един до друг под вода, защото може да имат нужда един от друг при проблеми с екипировката, с въздуха. Много често, особено в моя случай, diving buddy-то върши работа и като помощник, който намира интересни обекти за снимане и ми ги показва. Конкретно този рак, чиято снимка спечели наградата, мисля, че тя ми го беше показала, добавя той.

Подводен суперорганизъм в перфектен синхрон. Дивото сърце на Малпело, Колумбия. Снимка: Златизар Златев
При гмуркане трябва да се внимава и за термоклина, който разделя по-топлата повърхностна вода от студената дълбоководна вода. В тропическите морета той е постоянен и е на дълбочина от 100 до 500 метра.
"Термоклинът не е от нещата, които са с кой знае каква опасност по време на гмурканията, защото той в дълбочина има наистина осезаемо начало и край. Когато усещаш, че си навлязъл в термоклин, а не си с достатъчно дебел неопрен, много бързо можеш да се върнеш в горните слоеве на водата, където температурата е коренно различна. На мен ми се е случвало да се гмуркам в Черно море и да влезем на 25-26 градуса вода отгоре и в един момент тя да стане 16 градуса. Имал съм такива случаи, за които после си спомням с дни колко ми е било студено", разказва любителят фотограф.
Любими места за снимане и бъдещи проекти
Има локация, в която винаги обича да се връща и знае, че никога няма да го разочарова и това е Червено море, по-конкретно Египет. Разказва, че скоро заминава за две седмици за Египет като маршрутът ще бъде съсредоточен в така наречения "дълбок юг" - с фокус върху големи животни, акули, рифови снимки, въпреки че няма да предаде и така любимата макро фотография.
По-късно тази година планира подводни снимки на Галапагоските острови в Еквадор, а догодина пролетта на остров Кокос в Коста Рика, за да снима големи животни - основно акули, морски игуани, китови акули, тюлени и други.
Искам да се гмуркам навсякъде, казва Златизар Златев.

Морско конче пигмей сред горгонски корали в подводния рай на пролива Лембе, Индонезия. Снимка: Златизар Златев
"Имам идея за проект, който някога да направя, когато насъбера смелост и съмишленици, с които да покажем, че Черно море е много красиво. И е нужно да направим паралел между Черно море и Червено море, защото те са на различни места на планетата и имат различни дадености. И заради това, че в едно море няма цветни корали, клоун фиш или някакви други симпатични червени, жълти и оранжеви обекти за снимане, не го прави лошо място", добавя той.
За края на тази година и следващата сме планирали да снимаме косатки в Норвегия в изключително неприветливи условия - няма никакъв цвят, няма никаква светлина. Но това да видиш и снимаш тези животни е уникално и само по себе си много по-красиво и от най-красивите тропически сини тюркоазени води, казва той.
Много бих искал да се гмуркам в арктически води, както в Антарктика, така и в Арктика, споделя Златев.
"Леопардовият тюлен в Антарктика е обект, който много бих искал да имам възможността да видя на живо и да снимам, както и пингвини под вода. Така че не цветът, не топлината, не комфортът определя това дали мястото е красиво или го усещаш красиво както за снимане, така и за гмуркане. Човек може да открие красотата в абсолютно всяко нещо", добавя любителят фотограф.
Автор: Анелия Тодорова
Ключови думи
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|

Коментари
Няма въведени кометари.