НСИ: Българите стават по-образовани

През последните години е налице тенденция на подобряване на степента на образование в България, която се изразява в увеличение на дяловете на хората със средно и високо образование и намаляване на дела на тези с ниско образование. Това заключава Националният статистически институт (НСИ) в проучване за образованието и обучението на възрастни през 2011 г.

По данни от изследването в края на 2011 г. структурата на населението на възраст 25 - 64 години по най-висока степен на завършено образование е следната: с основно и по-ниско образование са 20,4%, със средно образование - 55%, и с висше образование – 24,6%.

Относителният дял на жените, завършили висше образование, е значително по-висок от този на мъжете - съответно 29,8 и 19,5%.

Степента на завършено образование оказва влияние върху статуса в заетостта. Колкото по-високо образование имат лицата, толкова по-голяма е вероятността да се предпазят от безработица. Едва 10,9% от заетите са лица с основно и по-ниско образование, и обратно – 10,3% от безработните лица са със завършено висше образование, показват данните на НСИ.

Семейната среда оказва значително влияние върху бъдещото социално и личностно развитие на индивида. Резултатите от изследването показват, че достигнатата образователна степен на родителите е важен фактор за бъдещото развитие на младите хора. Въпросите, свързани с родителите, се отнасят за времето, когато анкетираните лица са били на възраст между 12 и 16 години.

Според резултатите от изследването 93,6% от лицата с основно и по-ниско образование произхождат от семейство, в което и двамата родители са с ниско образование, на 6,2% поне единият родител е със средно образование и само 0,3% от тях имат поне един родител с висше образование.

Лицата със средно образование се разпределят според образованието на родителите си, както следва: на 51% от тях родителите им са с основно и по-ниско образование, 44,4% имат поне един родител със средно образование и 4,6% имат поне един родител с висше образование.

Всеки трети (33,9%) с висше образование произхожда от семейство, в което поне единият родител е с висше образование, 53,9% имат поне един родител със средно образование, а при 12,9% от висшистите и двамата родители са с основно и по-ниско образование.

Следователно при семейства, в които поне единият от съпрузите е със средно или висше образование, децата (които понастоящем са в активна трудова възраст) обикновено завършват по-висока или същата степен на образование, докато децата от семейства, в които и двамата съпрузи са с основно или по-ниско образование, много рядко придобиват по-високо образование от родителите си, изтъкват от НСИ.

Ползването на чужди езици е въпрос от особен интерес от страна както на европейските институции, така и на националните институции и неправителствените организации. Резултатите от изследването показват, че 38,9% от населението в активна трудова възраст (25 - 64 години) ползва активно или пасивно поне един чужд език. Сред населението на възраст 25 - 64 години 23,4% ползват английски език, 18,3% - руски език, 5,6% - немски език, и 3,5% - френски език.

Има съществени различия в дяловете на ползващите поне един чужд език по възраст: от най-младите на възраст 25 - 34 години повече от половината ползват поне един чужд език (52,4%), докато този относителен дял за лицата на възраст 35 - 54 години и най-възрастните е съответно 38,8 и 26,4%.

По-същественото различие е, че ползването на английски език е над два пъти по-разпространено сред младите хора на възраст 25 - 34 години (45,5%) отколкото сред тези на възраст 35 - 49 години (20,8%) и най-малко - сред по-възрастните (50 - 64 години) – 7,2%. И обратно, руският език е разпространен значително повече сред лицата на възраст 35 - 49 г. (22,5%) и 50 - 64 години (18,6%) отколкото сред младите – 9,3%.

Очаквано 78,2% от лицата с висше образование и 32,6% от тези със средно образование ползват поне един чужд език, а за лицата с основно и по-ниско образование този дял е 8,5%.

Аналогични са различията в ползването на чужд език според статуса в заетостта - значително по-високо е равнището на ползване сред заетите (46,3%) в сравнение с безработните (26,6%) и икономически неактивните (26,5%).