Няма ли кой да продаде на Бойко Борисов малко сиво вещество?

Премиерът се нуждае от съвети, защото „сам толкова може”, а колективен ум, който да произвежда политики, в правителството и в партията му няма

-------------------

Бойко Борисов преживя най-революционната си седмица като премиер. Следват още много.

Тази обаче беше толкова революционна, та чак шизофренична. Работодателите напуснаха тристранния съвет, защото отхвърлят решението осигурителните вноски да се вдигат. Но по улиците излязоха синдикатите, които настояваха за увеличението. Под егидата на премиера лекарите получиха повече пари и отложиха протеста си. Но и те - заедно с всички, са убедени, че никакъв проблем не е решен и че здравната система трябва да се реформира. В парламента опозицията поиска първия вот на недоверие към правителство – заради здравеопазването. Но поддръжниците на кабинета нямаше какво да възразят по същество. Даже присъдружната на Бойко Борисов партия „Атака” въстана – срещу подкрепата на България за членството на Турция в ЕС. Но правителството заявило ли е такова намерение?

Всъщност това е проблемът, той прави положението шизофренично и точно той ще довлече още много революционни седмици – намеренията на правителството никога не са ясни. Така няма обществена група, която да ги подкрепи. Лансират се идеи, медиите започват да ги обсъждат, но още преди мастилото да е изсъхнало, министри или лично премиерът обявяват, че решението ще бъде точно обратното. Всички – включително други министри и депутати от управляващата партия, са изненадани, нещо импровизират или стреснато мълчат... И така до безкрай.

Нарушена е елементарната теория за всяко управление – че за да вземеш решение, правиш анализ, формулираш каква цел искаш да постигнеш и планираш стъпките си към нея с първо, второ и трето. Това важи даже за най-елементарната човешка дейност, та какво остава за сложен механизъм като държавата и за важни сектори като здравеопазването, образованието, пенсионирането, които засягат цялото общество.

Удивително е, че Бойко Борисов, който правеше впечатление на човек, способен да набелязва и постига цели, сега се проваля тъкмо в това. Причината е в още едно грубо нарушение на елементарната управленска теория – липсата на екип. Пирамидата на властта е построена странно – всеки министър сам за себе си, а накрая премирът казва „това да, това не”. Практически няма колективен орган – Министерски съвет, който обсъжда проблеми и взема решения. Това се чете в стенограмите на заседанията, която Борисов демократично реши да бъдат „обнародвани”. Министрите общо взето си мълчат по чуждите ресори и си гледат собствения.

При така построената система за управление не е за чудене, че здравната реформа е мъглява идея вече при трети министър. Тя няма да се случи, докато премиерът не се натъкне на човек, който има достатъчно познания, мениджърски опит, воля и подкрепа, за да я планира, прокара и осъществи. Прословутата промяна на пенсионната система пък няма да бъде избрана, докато не се намери някой, който да убеди последната инстанция – Бойко Борисов, кое е правилното решение. Защото министърът на труда и социалната политика не е този някой. (Слава богу, катастрофата не е повсеместна – нещата вървят там, където има министър, компетентен като мениджър и специалист.)

Другият колективен орган, който трябва да генерира политики – партийното ръководство на ГЕРБ, не изглежда да прелива от сиво вещество. А май и не го питат вече за нищо, след като през пролетта (поне според публичните твърдения) сътвори брилянтния план за импийчмънт на президента.

Това е вторият голям проблем на сегашното управление – субектът на властта е Бойко Борисов. Миналия път обществото беше недоволно, че решенията само формално се вземат от овластените по конституция органи, а се договарят между тримата лидери на коалицията. Сега с кого се съветва премиерът, когато казва „това да, това не”? На публиката не е известно, което е още по-опасно.

Това построенно напук на всякакви разумни правила управление, функциониращо по метода проба-грешка, няма от кого да бъде застрашено политически. Опозиционните партии са толкова безжизнени, че най-голямата от тях – БСП, в стратегията си за следващите 10 години роди единствена оригинална (и тъпа, с извинение) идея - да отмени плоския данък, въведен от самата нея. Прословутата нова партия около Георги Първанов тепърва се създава, а и адептите, които се оповествяват публично, не будят масов възторг. Така ще бъде поне още десетина месеца, докато на партиите им се наложи да се напънат да правят политика заради местните и президентските избори.

При това положение единственият изход е експертната част от гражданското общество да помогне на премиера, който откровено казва „Аз толкова мога” и „Седя като куче сам в Банкя”. С цялата си досегашна политическа биография Бойко Борисов показа, че умее да „купува” идеи, когато бъде убеден, че му вършат работа. Е, крайно време е да се задейства чувството за самосъхранение на просветената част от обществото и мисията на медиите като посредници, за да стигнат верните идеите да върха на властовата пирамида. Странно политическо инженерство, но и положението е революционно – шизофренично.

Димитрана Александрова

(Коментарът е публикуван във в. "Труд")