Обидно за държавата

Управляващите са царе да стоварват върху цялото общество вини, които не са негови, и да го занимават с проблеми, които трябва сами да решат.

Да вземем за пример отпуските. Колко обществена енергия, време и пари бяха похарчени, за да се обсъжда въпрос, който засяга само бюджетните служители. Казус с неизползвани отпуски в частния бизнес почти не съществува – признават го даже синдикатите. Мениджърите отдавна правят това, което премиерът Бойко Борисов нареди наскоро за държавните институции – годишен график за почивка. Те следят служителите да не им натрупват дължими дни, защото се влошава счетоводния баланс. И най-важното – хората от частните фирми нямат всевъзможни добавки към отпуските, полагащи се по Кодекса на труда. Така че редовно си вземат 20-ината дни годишно и няма как да им залежат 365 дни.

Макар че проблемът засяга само част от обществото, за него се говори през зимата, пролетта, лятото. Приказките ще продължат през есента, защото решението отпуските да се изчистят до края на 2011 г., взето от парламента по предложение на правителството, влезе в Конституционния съд. След месец-два вероятно проблемът ще се върне в изходна точка.

Докато обаче слушахме тюхканията за натрупаните отпуски през минали години, да чухме нещо за преразглеждане и отмяна на дългите ваканции, с които разни длъжности са се сдобили по неясни причини? Някой направи ли анализ къде добавките са законни, къде трябва да останат и къде да се отменят? Не е толкова страшно дали старите отпуски ще се чистят още 3 или 5 години. Важното е, че ако на чиновника му остане правото на 50 работни дни платен отпуск, той трябва да отсъства по повече от два месеца годишно. Това означава, че или пак ще трупа, или заради отсъствието му нас, данъкоплатците ще ни обслужват по-лошо, или ще са нужни повече чиновници, които пак ние издържаме.

Не е на цялото общество и прословутият проблем с фалшивите болнични, които обидно ни вменяваха във вина половин година. В крайна сметка наказаха всички работодатели и служители. Защото от 1 юли работодателите плащат първите три 3 дни, но по 70% от надницата.

Докато раздаваха обвинения, шефовете на социалното министерство и осигурителния институт нито веднъж не посочиха конкретна статистика по браншове и примери за фалшиви болнични. После се чу, че става дума главно за държавни институции, които заради намалените си бюджети по този начин икономисват разходи за заплати, или за служители, които се скатават от т.нар. административна реформа. В частните компании злоупотребите са рядкост, защото там няма излишни хора и когато някой зачести с инфлуенцата, не само мениджърът ще се ядоса, но и колегите.

Болничните намаляха още през второто тримесечие, преди да влезе наказателната мярка. Дали увеличението не се е дължало на епидемиите през зимата и на по-високите заплати в сравнение с миналата година? А пък управляващите просто използваха повода, за да разтоварят бюджета на социалното осигуряване от плащане на най-честите болнични? От това разтоварване обаче работещите в частните фирми нямат полза – те вече трябва да изкарат парите, от които работодателят плаща болнични. За чиновниците не е от голямо значение дали ще им се плаща от бюджета на НОИ, или от бюджета на ведомството. Обаче интересно какво ще направи държавата, когато някой най-после изиска анализи от същия този осигурителен институт и се окаже (както беше цитирано по време на стачката преди 3 години), че например учителите ползват много болнични? Може би правителството най-после ще разбере, че има да решава частни проблеми на бюджетните служители. И не е решило никакъв проблем на обществото, защото тежестта върху данъкоплатците не се променя, а смисълът на социалното осигуряване се заличава.

Нескончаеми приказки ще се изсипят след няколко месеца и за т.нар. 13-а заплата. И това засяга само бюджетните служители, но всяка година цялото общество е принудено да слуша дебат трябва или не трябва да си раздадат премии от реализираните икономии. Всъщност истинският проблем за обществото е как се правят тези „спестявания”. Оказва се – за сметка на гражданите. В края на 2009-а например се разбра, че в съдебната система към ¼ от щатовете са незаети и така са останали пари във фонда за заплати. Само че когато една система може да съществува така, значи или работи лошо, или щатовете са раздути. Освен всичко друго излиза, че интересът на системата е да си остане „недокомплект”, за да има пари за 13-а заплата.

Могат да се дадат още примери, но изводът е един – крайно време е кабинетът да спре да занимава обществото с проблеми, които самият той трябва да реши като работодател. Да се оправи с онези около 450 000 служители на бюджетни заплати – с техните отпуски, болнични, щатове и т.н. Те са под 20% от работещите хора в България. Вярно, че се издържат с данъците на цялото общество. Но няма как то да изземе функциите на държавата и да реши проблемите. Освен ако не се вдигне на революция.

Димитрана Александрова

(Текстът е публикуван в хартиеното издание на "24 часа")