Пари има, търсят се новите бизнес проекти, които ще ги умножат

Бизнеси от нов тип, с иновативни и стратегически проекти, които създават добавена стойност, са следващият двигател на икономически растеж както у нас, така и в Европа. Това бе посланието, около което се обединиха участниците в Третия годишен икономически форум на сп. "Мениджър", "България и светът в развитие". Той се проведе днес в столичния Гранд Хотел София под надслов "Бизнес среда, финанси и инвестиции."

Европа излиза бавно от най-тежката следвоенна криза, а проблемите на България, която е част от нея, са идентични с тези на цялата общност, обяви в специално видеобращение към участниците във форума българският еврокомисар Кристалина Георгиева. Плахите прогнози за растеж както на европейската общност, така и на България за тази и следващата година не се дължат на липса на средства. Банките разполагат с невиждана ликвидност в момента, но не смеят да рискуват и парите "спят", посочи тя. Европа възнамерява да събуди тези пари чрез сериозна инвестиционна офанзива, заложена в представения преди две седмици план на стойност 315 млрд евро.  Амбицията ни е да постигнем мултиплициращ ефект 1 към 15, т.е. всяко заложено евро в бъдещия европейски фонд за стратегически инвестиции да генерира инвестиция от други 15, които иначе не биха били вложени, обясни още Кристалина Георгиева. С две думи, гаранциите в публичния сектор се хващат ръка за ръка с  парите в банки, частни фондове и финансови институции, за да дадат тласък на инвестициите и ускоряването на растежа в Европа. Еврокомисар Герогиева призова България да се възползва активно от общоевропейската инвестиционна офанзива, чрез подготовка на стойностни проекти за усвояване на средства особено в приротетните и за Европа и за нас отрасли като енергетика и енергийна ефективност, транспорт, цифрови технологии, образование, научни изследвания.

Свръхзадлъжнелите бизнеси нямат шанс и много скоро ще бъдат изместени от бизнеси от нов тип, изградени върху революционно нови идеи и с участието на смели предприемачи - частни инвеститори, готови да се включат в такива бизнеси със собствени средства, прогнозира и Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в Индъстри Уоч. В момента голямото предизвикателство не е каква е цената на паричния ресурс за бизнеса, т.е. колко струва корпоративното кредитиране, а къде са проектите, увеличаващи производителността на труда и кой ще ги намери, добави той.

Показателят продуктивност на труда е от определящо значение за ускоряването на икономическия растеж на страната, отбеляза Тони Томпсън, постоянен представител на Световната банка у нас. Според последните прогнози на финансовата институция ще постигнем средните за Европа доходи, ако в следващите 10-20 години поддържаме средно 4% годишно продуктивност на труда. Световната банка вижда потенциал за постигането на такова темпо в подготовката на квалифицирани кадри у нас.

Подобряването на бизнес средата у нас е друга възможност за съживяване на икономиката, сподели Даниела Везиева, зам.министър на икономиката. Тя подчерта, че това е акцент в програмата на министерството за 2015 г. на фона на редуцираните надолу прогнози за икономически растеж от страна на международните финансови институции, а и в самия проектобюджет на страната. Министерството си поставя за цел да подобри позициите на страната в основните международни икономически индекси като този за лесно правене на бизнес на Световната банка, индекса на корпуция и т.н. Ще се работи активно в процедурите за издаване на разрешителни за строеж и за достъп до комуникационни услуги, включително електроснабдяване, както и за улесняване на подаването на данъчни декларации, тъй като това са сред показателите, по които сериозно изоставаме, уточни Везиева. Една от мерките за борба с високите нива на корупция ще е създаване на електронен портал за обявяване на конкурси за обществени поръчки, добави тя.

Ще бъде създадено и звено за предварителен анализ и оценка на риска при всяка подготвяна промяна в нормативни документи, за да се подобри предвидимостта на правенето на бизнес у нас, заяви още зам.-министър Везиева.

Банковият сектор ще подпомогне възстановяването на икономиката през следващата година чрез още по-ниски лихви по депозитите, което ще освободи ресурс за стимулиране на потреблението, прогнозира от своя страна Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк. По негови оценки фискалната политика ще продължи да има ключова роля за растежа на икономиката ни, като положителното е, че редуцирането на дефицита ще е за сметка на намаляване на текущите разходи. С малък положителен ръст за икономиката ни ще е експортът, най-вече поради спада на цените на петрола на световните пазари, смята Павлов. Ако се запазят тези нива от 75 долара на барел и през следващата година, то е възможно и икономическият растеж на страната да се ускори с още 0,4% над предварителните прогнози, поясни икономистът.

Потенциал за износа ни има и в качествени продукти за битови потребители от най-голямата в момента световна икономика - Китай, коментира и Владимир Каролев, съветник на икономическият министър Божидар Лукарски. Ориентирането на китайската икономика от модел на инвестиране към модел на потребление ще е предизвикателство за целия свят, но то така или иначе ще се случи, тъй като досегашната формула - засилени инвестиции плюс евтина работна ръка вече се изчерпва, посочи и Кирил Тошков, професор по икономика в

 Тексаския университет, който се включи чрез видеовръзка в конференцията. От преориентирането на модела на китайската икономика могат да спечелят страни, които изнасят висококачествени стоки за крайните потребители, включително в областта на храните и селскостопанската продукция, както и тези, които предлагат туристически услуги, каквато е България, смята той. Проф. Тошков прогнозира ръст на китайските инвестиции у нас в сектори като енергетика, селско стопанство, а също и в евтина работна ръка, тъй като точно това, което даде бурния тласък на китайската икономика - евтината работна ръка, вече сериозно поскъпва.

Да се мисли далновидно отсега и в рамките на сегашната управляваща коалиция да се търси стесняване на платформата за сътрудничество по посока на възстановяване на баланса в бюджет 2016 година, препоръча от своя страна Красен Станчев, председател на УС на Института за пазарна икономика. За да се отворят по-ясни перспективи пред България в графата "Какво може да се направи", Красен Станчев добави и възстановяване на законността в енергетиката, а също и постигане на консенсус в откриването и фиксирането на пробойните в държавната машина.