Партньорството - най-важната реформа в здравеопазването

Здравето на нацията трябва да бъде споделена отговорност на цялото общество. Успешните реформи в толкова чувствителна и  всеобхватна система като здравеопазването вече не могат да се случат без лоялно и всеотдайно партньорство между всички отговорни и ангажирани страни – правителства, законодатели, медицински съсловия, пациентски организации, фармацевтичната индустрия.

Това е концепцията за качествена промяна в управлението на здравните системи в цяла Европа, а България е първата страна в ЕС, в която диалогът за създаването на Партньорствота за здраве на национално ниво започна. Платформа за началото на бъдещата полезна коалиция в тази област стана организираният днес от сп. „Мениджър” първи Бизнес Форум Фарма, който се проведе в столичния Radisson Blu Grand Hotel при изключително силен интерес. За пръв път в общ дебат за трайна и устойчива промяна, която да доведе до все по-широк достъп до качествено лечение у нас се събраха държавници, представители на медицинската общност, на съсловни и пациентски организации, на фармацевтичния бизнес, болничния мениджмънт.  

Само през обединените усилия на всички заинтересувани страни и широк кръг държавни и обществени участници можем да извървим пътя към целта, която сме си поставили – качествено,  модерно и достъпно здравеопазване за българите, заяви министърът на здравеопазването Петър Москов, който бе сред основните участници в първия панел на събитието. „Тук съм, за да заявя категоричната подкрепа на министерството за тази инициатива. Така, както сме се събрали днес тук, в тази зала, така трябва да изглежда консесусът за търсене на все по-ефективни решение за промяна и управление на здравната система”, подчерта министър Москов. Партньорството на широка консенсусна основа като бъдещ модел за управление на здравната система е заложено и в стратегически документ на правителството - в концепцията „Цели на здравето  20/20”, отбеляза той. „Очаквам този диалог, който започваме днес, да продължи с ясен план за координирани обществени усилия, с правила, конкретни стъпки и механизми за действие”, призова министър Москов. "Трябва веднъж завинаги да забравим разказа, че промяната е война на гилдия срещу пациенти, на индустрия срещу държава и т.н. Истината е, че така чаканата и желана от всички реформа в българското здравеопазване не може да се случи без разбирането и подкрепата от всички ангажирани страни. А самата реформа се свежда до две простички неща – да създадем механизмите, при които ще започне да се плаща за качествено и резултатно лечение и ресурсът, който обществото и държавата е заделила за здравеопазване да бъде ясно и много прозрачно насочен към лечение и достойно заплащане на работещите в системата, обобщи здравният министър.  

На общоевропейско ниво също трябва да се потърсят механизми за изравняване на достъпа до качествено лечение, посочи още той и обяви намерение да се работи на междудържавно равнище „с правителствата на страните от нашата черга” за промяна на действащите сега правила за еднакво ценообразуване на лекарствата в Европа като цените на лекарствата у нас да бъдат сравнявани и определяни по тези в сходните с нас страни, а не с развитите, каквато е примерно Германия.

Съпротивата ще е голяма, но борбата си заслужава, защото сегашният универсален принцип за ценообразуване в Европа наказва източноевропейските държави - това също е неравенство и правителствата на тези държави трябва да се борят за преодоляването му, коментира Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията нанаучноизследователските фармацевтични производители в България /ARPharM/.

  Германия е най-силната икономика в Европа, но дори и в нея има проблеми с достъпа до адекватно и навременно лечение, коментира от своя страна евродепутатът Андрей Ковачев, под чиято егида миналия месец бе учредена Група в европейския парламент за борба със здравните неравенства в ЕС. Тя ще служи като своеобразен мост в общоевропейското партньорство за здраве между различните обществени и правителствени институции и ще изработва нови политики, насочени към устойчиво и качествено здравеопазване. Здравето на всички европейци става приоритет в работата на европейските институции, защото без него е немислим разговорът за растеж на икономиките и просперитет, отбеляза Ковачев. Една от първите инициативи на новоучредената Група в ЕП ще бъде осигуряване на бюджетна линия, с която да се финансира мащабен проект за измерване на здравните неравества както в отделните държави, така и съотнесено към общите европейски стандарти, поясни той. „В хартата за основните права на ЕС е записано, че всеки има право на здравна профилактика и лечение с уговорката обаче „в съответствие с националните стандарти”. Наша грижа оттук нататък ще бъде как националните стандарти да станат по-добри, за да осигуряват адекватна за 21 век профилактика, диагностика и лечение на все повече хора.”, подчерта Ковачев.  

Здравето е темата, в която е напълно възможно политическото оцветяване да бъде заменено от консесус, посочи в първата си публична изява като председател на Комисията по здравеопазване в парламента д-р Даниела Дариткова, която също бе сред участниците в първия панел на форума. В това Народно събрание има повече лекари, отколкото във всеки друг парламент и това е добър знак да дадем пример, че полезните разговори и идеи могат да се случват без значение към коя партия принадлежим, добави д-р Дариткова. Тя се ангажира един от водещите приоритети на парламентарната здравна комисия през този мандат да стане борбата с най-масовите социално-значими заболявания. А министър Москов добави: „С г-жа Дариткова имаме амбицията през тази година да направим всичко възможно да спрем тъжния керван към Турция”, визирайки принудителната миграция на пациенти с онкозаболявания към оборудваните с модерна апаратура специализирани здравни заведения в южната ни съседка.

Едно от нещата, които по безспорен начин обединяват всички не само в тази зала, а и извън нея е, че рано или късно ставаме пациенти, даде друг ъгъл на темата за общия интерес от достъпно и качествено лечение  медицинският директор на „Актавис” ЕАД Валентин Димитров.  Фармацевтичната индустрия има ясното съзнание и ангажимент да осигурява качествено и достъпно лечение на все повече хора в България, подчерта той и открои основните приоритети през които тази концепция може да стане реалност: достъп за по-голяма  част от пациентите, особено в групата на социално-значимите заболявания чрез рационални прогенерични политики; реален и обективен контрол върху качеството на лечение, прозрачност за остойностяването на медицинските грижи и предвидимост и приемственост в националните политики, което ще доведе до устойчивост на здравната система. Не на последно място – партньорство, основано на лоялност, обобщи Валентин Димитров.

Преобладава мнението и то на глобално ниво, че разходите за здраве са тежест, която прекомерно много товари публичните финанси на държавите. А всъщност, те са най-важната инвестиция, защото здравото население и устойчивите здравни системи са предпоставка за икономически растеж, посочи д-р Красимира Чемишанска, изпълнителен директор на Amgen Bulgaria, която бе сред основните участници във втория панел на днешното събитие, посветен на реалните възможности за преход към модерно здравеопазване у нас.

Една от областите, които чераят бъдещето на медицината са биотехнологиите и е доказано, че всяка инвестиция в тях е с доказано голяма възвръщаемост. Благодарение на тях вече имаме персонализирана диагностика и терапия, които значително оптимизират разходите за лечение и подобряват продължителността и качеството на живота, коментира още тя.

Приоритет сред политиките за съвременно лечение трябва да бъде развиването на съвременни лаборатории и подготвени специалисти за ранна и точна диагностика, особено по отношение на сериозни и социално-значими заболявания, отбеляза и доц. Анна Михова, един от водещите специалисти у нас по патоанатомия, началник на катедра"Патоморфология, аутопсионна и биопсична диагностика" във  ВМА – София. Прецизната диагностика спестява средства, които могат да бъдат насочени, както в адекватна терапия, така и в други полезни сфери на здравеопазването като профилактика, а защо не и в иновации.

Промяната в здравеопазването в България е трудна и ще се случва много трудно, защото липсват цивилизационни натрупвания, които издигат стени пред реформите, заяви д-р Константин Ангелов, изпълнителен директор на Александровска болница. В българското здравеопазване влиза финансов ресурс от над 7  млрд. лв. като под 50% от тях са от публично-държавно финансиране. Останалото е от джоба на пациента. Трябва да направим така, че тези средства да бъдат легализирани и да се превърнат в реални разходи за качествено здравеопазване у нас, посочи той. 

Липсата на предвидимост на средата у нас забавя масовото навлизане на модерното здравеопазване, защото негов носител е частната инициатива, очерта друг казус в дебата за прехода към съвременно лечение д-р Явор Дренски, председател на Националното сдружение на частните болници и изпълнителен директор на болница „Токуда“

Една от реалните промени, за която всички трябва да настояваме е рационалната употреба и прозрачност на парите за здраве, коментира и д-р Евгени Тасовски, мениджър „Връзки с институции“ в "БГФармА". Време е да намерим рационалния баланс в употребата и лечението с генерични и иновативни медикаменти, защото всеки лев, спестен през използването на качествени генерични медикаменти е ресурс за финансирането на иновации. А те са вратата към здраве и растеж.