Плевнелиев: Липсата на доверие е най-големият проблем на България

Българите сме толерантен народ и независимо от своите политически възгледи и различия, искаме да живеем заедно в демократична, справедлива и правова държава. Това заяви президентът Росен Плевнелиев при отчета на двегодишното си управление

„Искането на хората за морал в политиката може да е закъсняло, след толкова много разочарования в годините на прехода, но днес и за в бъдеще то е безспорно. Най-тежкият дефицит днес, най-сериозният проблем, който трябва да преодолеем, е липсата на доверие. Ниското доверие на гражданите затормозява работата на институциите, подкопава основите, на които е изградена държавата, и дава храна на някои от най-уродливите явления в съвременния свят, на които станахме свидетели през годината – ксенофобия, псевдопатриотизъм, безпардонен популизъм, реваншизъм, използване езика на омразата и политически инженеринг, включително и чрез поставяне под въпрос на европейската посока и демократични устои на държавата, както и на основни национал и ценности като толерантност, етно-религиозен мир, уважение към различния и други”, каза Росен Плевнелиев.

„Важно е сега политиците да заработят за народа, не за себе си. Защото днес изглеждаме объркани, без авторитети, без обща кауза и цел. Изглеждаме разделени, с ниско самочувствие, а почти половината българи, са в риск от бедност и социално изключване. Боли ни и търсим общ път и нов обществен идеал и посока за напред. Оплакваме се, че милион и половина българи напуснаха страната”, обясни Плевнелиев.

„Първите две години от моя мандат преминаха под знака на особено големи предизвикателства, с които се сблъскахме за първи път в нашата най-нова демократична история, а именно: най-тежката световна икономическа и финансова криза, бяхме свидетели на опит да се сблъскат не идеите, а гражданите и автобусите, както и за изкуствено налагане на разделение на обществото”, коментира президентът.

„Беше година на масови протести, три правителства, два парламента и силен миграционен натиск. Безспорно 2013 г. е годината на гражданското общество в България. С действията си гражданите показаха, че се заражда нова съзидателна енергия. Днес гражданската енергия е навсякъде и зависи от всички нас да я използваме градивно, в интерес на нацията. Протестите наложиха дебата за справедливостта в държавата и чувствителността на обществото към действията на политиците”, заяви държавният глава.

По думите му бедността не е диагноза и не е присъда. Това, че сме най-бедни в ЕС не означава, че винаги ще е така. Двигателите на растежа са инвестициите, експортът и потреблението.

„Заради кризата, потреблението и инвестициите вече шеста година остават на ниски нива, а някои непремерени действия на политиците могат допълнително да демотивират потреблителите и инвеститорите”, каза Плевнелиев.

Според него функционирането на пазарната икономика е затруднено от корупцията, олигархията и монополите. „Това са пречки пред инвестициите. Нуждаем се от ефективни и независими регулатори. Политиците трябва не да командват и кадруват съдебната система. Важно е те да заработят за народа, а не за себе си”, добави той.

„Трябва да бъдем равни с другите европейски народи. Трябва да оздравим българската демокрация, като докажем на себе си и на света, че сме достойни и силни да променим отечеството си и да гарантираме демократичността. Държавата трябва да застане зад своето общество”, посочи държавният глава.

„2013 г. беше годината на гражданската енергия. Тази енергия ще ни помогне да превърнем 2014 г. в година на отговорните решения”, допълни Плевнелиев.

По думите му митът, че политическата класа в България трябва да бъде изметена, че е необходима коренна промяна в системата и рестартиране, е особено опасен. Решението за България не е през нова доза революции, месии и популисти, а чрез работещи институции.

„България има нужда не от политици които обещават всичко и са велики оратори, а от такива, които подсилват и надграждат институциите в демократичната държава”, заяви Плевнелиев.

„Ако подкрепях определени политически субекти, бих бил президент-разединител. Направих обратното – подкрепих гражданското общество в неговите искания. Президентът е обединител на нацията, не на управляващите, на една или друга партия”, посочи държавният глава.

„Подкрепям добри решения, но и посочвам грешки. Не влизам в спиралата на политическото говорене, не манипулирам и демагогствам, а търся решения и диалог с всички. Така разбирам ролята си на обединител”, обясни президентът.

Плевнелиев разкри, че през февруари ще се проведе заседание на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) по темата за финансирането на проекти от ЕС.

 „За да осигуря консенсус по дългосрочните приоритети на страната, и техния синхрон с европейските, през февруари ще свикам КСНС по темата „Финансиране на стратегическите приоритети на Република България чрез механизмите на Европейския съюз и Договора за партньорство с Европейската комисия за период 2014 – 2020”, каза Росен Плевнелиев.

По материали на агенция „Фокус”.