Станислав Славов: Инвестициите в зелена икономика растат

Днес ще ви представим интересни факти за българското "зелено" производство от доклада "Зелената икономика на България - изводи и тенденции" по поръчка на сп. "Мениджър", представен по време на форума "Зелената култура на нацията". Той беше презентиран от Станислав Славов, главен експерт в Центъра за икономическо развитие: 

Ще насоча вашето внимание към едно доста популярно и цитирано определение за зелена икономика – това е икономика, която води към по-добро човешко благосъстояние, социално равенство, намаляване на рисковете за околната среда и на екологичните дефицити. Използва се обаче вече и определението „синя икономика”, включвайки устойчивото използване на морските ресурси. Темата за зелената икономика е все по-актуална и за България, тя се дискутира непрекъснато и все повече се осъзнава важността на този преход към зелена икономика. Разбира се, виждаме, че този преход е свързан с висока цена, която трябва да плати едно общество. Но това е пътят нашето поколение да се погрижи за идващите и по този начин да запазим ресурсите на планетата. Докладът, който ще ви представя подчертава, че възобновяемата енергия е един от факторите за развитие на глобалната икономика.

Следвайки изпълнението на стратегията 2020, ако обърнете внимание на целите, които България си е поставила, ще видите, че те ще доведат до енергийна ефективност, очевидно много наболял проблем, чието разрешаване ще доведе до по-конкурентна икономика. Като крайна цел ни е поставено 16% от енергията да идва от зелени източници. България е отличник в това отношение в Европейския съюз, тъй като надминахме тази цел. Само ще ви кажа, че общата цифра за Европейския съюз е 12,4%. И много развити страни се движат под тези проценти. Зелената енергия набира все по-голяма тежест, само за миналата година общите инвестиции във възобновяеми енергийни източници в глобален мащаб са 254 млрд. долара. Едно друго изследване за 2010 г. показва, че в Европа зелената енергетика генерира 127 млрд. евро. В България този сектор генерира 513 млн. евро.

Един от важните сектори, според нас е този на биоземеделието. По официални данни на Министерство на земеделието нараства както броят на регистрираните биопроизводители, преработватели и търговци на биопродукти, така и продуктите от екологичното животновъдство. Всичко това е в резултат от една страна на осигуреното финансиране по Програмата за развитие на селските региони и от нарасналото търсене на такива стоки на европейския пазар. Над 90% от продукцията на нашите биопроизводители се изнася основно за страните от Европейския съюз. Според някои стойността на сектора на биопродуктите се равнява на между 6 и 8 млн. евро.

Основният проблем пред българските потребители, за съжаление е все още голямата разлика в цените на биопродуктите. Някои от мерките, които ще помогнат за засилването на вътрешното потребление са гарантирането на качеството на екологичните храни и контрол над появата на фалшиви биологични продукти.  Перспективите за развитието на екологично земеделие са големи, тъй като Европейският съюз има подписани спогодби за взаимно признаване на биохраните със страни като Швейцария, САЩ, Канада, Япония, което дава възможности за развитие на този сектор.

Относителният дял на фирмите, които предлагат зелени продукти и услуги у нас е 21%. За Европейският съюз този дял е 26%. Като при половината от тези фирми оборотът генериран от тези продукти и услуги е между 1 и 5% от общия им. Само 17% от фирмите надхвърлят 75% от оборота. Повечето от фирмите на пазара за зелени продукти са на него от 3 години.

С най-голям дял в този сектор са фирмите, които предлагат храни и напитки с 27%, следвани от строителството с 24% и машините и оборудването с 15%. Като основни причини за развитие на зелен бизнес 48% от фирмите посочват пазарното търсене. На второ и трето място са съответствие с ценностите на фирмата – 32% и поддържане на имиджа на фирмата с 30%. На четвърто място 15% от запитаните посочват създаването на конкурентно предимство. Основният пазар на такива продукти и услуги е националният. Близо 90% от формите реализират продажбите си у нас. Около 7% са посочили, че реализират продукцията си на вътрешния европейски пазар. 9% изнасят за Русия и други страни.

Като причини да не се произвеждате зелени продукти и услуги фирмите посочват на първо място несъответствие с имиджа, липсата на пазарно търсене, 37% посочват липсата на финансови стимули.

Над половината от фирмите казват, че спазват законодателството за околната среда, но не биха искали да прилагат други изисквания. 47% от българските предприятия поставят спестяването на енергия на първо място като основен приоритет в тяхната дейност. На второ място е икономиите на материали и на вода.

Докладът систематизира някои добри практики, които се наблюдават в българските фирми по отношение на зелената икономика. Има няколко фирми, които мога да спомена с големи зелени проекти като GLOBUL с проекта GLOBUL GREEN, „Зеленият кръг” на сп. „Мениджър” и т. н. Много ог компаниите насърчават доброволчеството сред служителите в зелени проекти. Зелената концепция за изграждане на нови офиси като този на „Банка ДСК” и провеждането на инициативи, свързани с опазването на околната среда също е много популярна.

Накрая ще спомена само някои мерки, които трябва да се предприемат за прехода към зелена икономика.

На първо място голям проблем е, че липсва статистическа информация за предлагането и търсенето на зелени продукти и услуги. Необходимо е да се направи анализ на структурата на производството и потреблението на тези продукти. Финансовите мерки трябва да се съчетаят с маркетивгови мерки за подпомагане на тези продукти. Не на последно място са нужни финансови стимули за стартирането и разширяването на зеления бизнес. Смятаме, че е много важно широко разгласяване за конкурентните предимства на зелената икономика.

Необходимо е развитие на зелената стратегия на България, за да може тези мерки, които ще залегнат в оперативните програми за следващите години да са обвързани със зелената икономика.