Стотици изпратиха Чочо Попйорданов

Стотици хора се стекоха пред Националния театър „Иван Вазов” да отдадат последна почит на Петър (Чочо) Попйорданов, който загина нелепо след падане. Пространството пред театъра се оказа малко, за да побере всички близки, приятели, колеги, почитатели, които искаха да се сбогуват с Чочо.

Ето какво казаха някои известни българи пред „Дарик” по време на траурната церемония:

Павел Васев, директор Народен театър „Иван Вазов”: Изигра най-трагичната роля, която може да изиграе един артист - отиде си без време. Един слънчев човек. Ролята му на Македонски в „Хъшове” беше единение между неговата личност и сценичния герой. Тази роля според мен го определяше най-точно. Той има много добри роли, не са една, не са две, но наистина имаше едно сливане между характера, който носеше у себе си и онова, което дава драматургията на Иван Вазов в ролята на Македонски. Един хъш си отиде.

Георги Стоянов, режисьор: Това е голямата тъга, отива си един човек, който е пълен с енергия, отношение към хората, и най-важното - една чувствителност, която е свързана с културата. Това показва, че нашата култура непрекъснато обезлюдява, защото си отиват харизамтичните.

Татяна Лолова, актриса: Имам чувството, че това не е вярно. Не може такова същество да ни кара да поднасяме цветя за помен. Чочо е обичлив, добър, талантлив, умен, интелигентен. Не вярвам, не съм толкова религиозна и не знам толкова много за Космоса, но мисля, че той не е землянин. Той е пратен от Космоса и си тръгна.

Стоянка Мутафова, актриса: Много го обичах, много мило момче. Много добър артист преди всичко, великолепен. Много чувствителен, такъв един човек не е за такова време. Не можа да издържи.

Марта Вачкова, актриса: Едно дете, което правеше и бели по някой път. Но белите му не бяха насочени към други хора. Белите му бяха насочени към него самия само. Това е един човек, който си отиде нелепо, а страшно много искаше да живее. Обичаше живота и му предстояха страшно хубави неща. Надявам се, че всички тези хора, които днес са тук с цветя, идват като на един вид неговия спектакъл”.

Стефан Мавродиев, актьор: Чочо беше Чочо, един много спонтанен, неочакван и истински човек.

Лили Абаджиева, режисьор: Не знам дали има човек, който да е общувал с Чочо и да не го обича, устремлението и вдъхновението на душата му са заразяващи. Целта на съществуването, да обичаш и да бъдеш обичан, той я постигна.

Чочо Попйорданов почина на Великден – 5 май в „Пирогов”, след като получи множество травми при падане от височина на Боянските гробища.  Във фаталния ден, Попйорданов садил петунии на гроба на майка си, която починала преди десетина дни. С него била и приятелката му Даниела, която станала очевидец на ужасния инцидент.  Мястото, където Чочо искал да посади цветята, било разположено на височина, с предупредителен надпис за опасност от инциденти, но без заграждения. По някое време актьорът отстъпил назад, Даниела му казала да внимава, но в същия момент той се спънал и паднал от двуметровата височина.

Вследствие на падането, Чочо Попйорданов получи тежка двустранна челепно-мозъчна травма и въпреки 15-часовите усилия на лекарите от „Пирогов” да го спасят, почина на 5 май сутринта.

На страницата на Народния театър във "Фейсбук" бе публикувано прощално видео с актьора.