Тревожно: Голяма част от завършилите студенти у нас работят като продавачи

„Голяма част от завършилите университети, работят не по специалността си, най-често като продавачи". Това казва в интервю за в „24 часа“ министърът на образованието и науката проф. Анелия Клисарова.

„Другата крайност са инженерните специалности и IT специалистите. Веднага след като завършат, те си намират работа и то на висока заплата - между 1600 и 1800 лв.", посочва министърът.

Клисарова днес ще обяви таблицата с рейтинга на висшите училища в България, от която ще се разбере кои специалности бълват специалисти, за които няма търсене.

Вижте още: Стаж за студенти във всеки град?

„На базата на рейтинговата система можем да направим много по-сериозен анализ на качеството, което дават университетите", казва Клисарова.

„Ако досега тя беше насочена в по-голяма степен към самите университети - как са разположени, кои специалности са най-търсени, къде са им по-силните и по-слабите страни, в момента рейтинговата система позволява потребителите да имат повече информация. А това са кандидат-студентите и техните родители. Освен че досега те можеха да получат информация къде е най-добре да учиш икономика или право, сега могат да видят един разрез как се реализират след завършването, в какъв процент, като завършиш, до първата или до втората година можеш да намериш работа. Могат да направят разрез какви са заплатите, които се получават след завършването. Най-ценната новост в рейтинговата система е, че е по-практически насочена, свързана е с реализацията на труда и с доходите. Много полезна е и за връзката между образование и бизнес. Ще стане ясно от какво има нужда бизнесът“, коментира Клисарова.

По думите й новата рейтинговата система е част от промяната във финансирането на университете. „Сега то се извършва по 2 постановления. Първото е държавната субсидия, която се плаща на университета по единния разходен стандарт по броя на студентите. Новото е, че повишихме парите за техническите и природо-математическите науки. Университетите са автономни. Не може да накараме ректора да приема повече математици, отколкото икономисти или юристи. Когато за един юрист обаче получава например 1000 лв., а за математик - 2000 лв., това ще го мотивира да приема повече студенти по математика“, обясни Клисарова.

Тя коментира, че голяма част от студентите имат сериозна теоретична подготовка, но практическата им не е силна.

„Бизнесът казва: трябва още 6 месеца да ги обучаваме, за да заработят добре. От друга страна, всеки град иска да има филиал или университет. Така се привличат млади хора, важно е за развитието на региона. Това обаче е невъзможно. Там има условия за обучение. Първата идея е на Аграрния университет в Пловдив да направи стажове в Кюстендил. Градът е прочут с овощните си градини, студентите ще влязат в тях и реално ще видят работата. Фармацевтите пък ще стажуват в Дупница и Разград, където са фармацевтичните заводи. Ще се създадат условия за наука и иновации. Мислим за център в Добруджа. В Добрич имаше Институт за пшеницата. В този район са нашите най-големи зърнопроизводители. А ето и новина от вчера: БАН ще се обедини със Селскостопанската академия. Няма нужда от 2 академии. Част от институтите на Селскостопанската академия ще отидат към университетите. Ще могат да работят и в практическите центрове. Няма да се закриват институти на БАН, по-скоро ще имат 1-2 нови“, разкри Клисарова.