„Галъп“: Народът е разделен на два лагера

Съдбата на правителството на Пламен Орешарски продължава да е въпрос, който дели българите на два лагера с противостоящи мнения. Това се казва в социологическо проучване на „Галъп Интернешънъл“, проведено между 12. и 19. септември чрез лично стандартизирано интервю по домовете сред 1013 пълнолетни българи в цялата страна.

Според анкетата 45% подкрепят протестите срещу правителството, а 44% - не. Почти същото е разпределението на мненията и по отношение на въпроса трябва ли правителството да подаде оставка, както и трябва ли протестите да продължат. Контрапротестите се ползват с одобрението на 35% от българите, а 51% не ги одобряват.

Хората с по-високо образование и доходи, по-младите, привържениците на партиите вдясно от центъра, са сред противниците на настоящото управление. Откритата намеса на ГЕРБ в протеста обаче не среща преобладаващо одобрение, дори и в споменатите групи, въпреки че привържениците на ГЕРБ я подкрепят. На въпрос за участието на организирани симпатизанти на ГЕРБ в протеста 58% отговарят, че не одобряват, а 22%  - одобряват.

Потвърждава се хипотезата за консолидация на електората на социалистите, която най-вероятно се дължи на защитната позиция, в която БСП изпадна. Индиректен показател за мобилизацията сред привържениците на партията е и лекият превес на онези, които смятат, че БСП би спечелила предстоящи избори пред онези, които очакват ГЕРБ да ги спечели.

Потенциалът на Реформаторския блок остава видим. На хипотетичния въпрос от типа „бихте ли гласували” блокът получава 6% положителни отговори. Шансове да бъдат в следващия парламент запазват и НФСБ и „Атака”. Към този момент, това, разбира се, не могат да бъдат прогнози за реален изборен резултат.

Ако изборите се проведат днес, за БСП биха гласували 22,4 % от избирателите, за ГЕРБ - 19,1 %, за ДПС - 5,9 %, за "Атака" - 2,7 %, за НФСБ и Движение "България на гражданите" - 2 %. "Няма да гласувам" са отговорили 37,9 %.

През този месец няма съществена динамика в доверието към основните институции и личности. В челото закономерно продължават да са личности, които остават по-далеч от текущия политически дебат – еврокомисарят, столичната кметица, настоящият и бившият президент, главният прокурор. Вероятно именно заради по-трайната намеса на президента в текущия политически процес, президентската институция не се ползва с нивата на доверие от повече от 40 и близо до 50 на сто в първата година и половина на мандата.

С най-високо доверие сред анкетираните се ползва еврокомисарят Кристалина Георгиева - 48% отговарят положително на въпроса "имате ли й доверие". Следват: столичният кмет Йорданка Фандъкова - 44% доверие, президентът Росен Плевнелиев - 37 % доверие, президентът от 2002 - 2012 г. Георги Първанов - 35% доверие, главният прокурор Сотир Цацаров - 32% доверие, премиерът Пламен Орешарски и омбудсманът Константин Пенчев - с 31% доверие, лидерът на БСП и президент на ПЕС Сергей Станишев - с 27% доверие, вицепрезидентът Маргарита Попова с 25% доверие, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов - с 22% доверие и т.н.

Нивата на доверие в правителството напомнят нивата в последните месеци на управлението на Борисов и в първите месеци на управлението на Тройната коалиция. Недоверието към правителството чувствително преобладава, но в същото време показателите се стабилизират – след обичайните благоприятни първи дни и последвалото сериозно разколебаване на доверието при назначаването на Делян Пеевски.

Стабилизацията води и до известно успокояване на очакванията за икономиката и личните финанси. За да се потвърди обаче подобно наблюдение, трябва да изчакаме данните от идните месеци, защото студеният сезон е традиционно предизвикателство към всички управляващи. В есенно-зимните месеци ще се провери дали стабилизацията е трайна - трябва да се изчакат поне данните от октомври, за да се правят обобщения в тази посока, коментират от „Галъп Интернешънъл“.