Къде са всички?

Преди 65 години, през 1950 година, докато обядва с колеги учени, лауреатът на Нобелова награда за физика Енрико Ферми внезапно възкликва на глас: „Но, къде са всички те?”. На пръв поглед, зад този въпрос не стои дълбока теория и аргументация, но остава в историята на науката като Парадоксът на Ферми.  

Ученият се пита: безкрайността на Вселената и нейната възраст предполагат с голяма вероятност наличие и на други цивилизации в нея, освен човешката. При такава голяма степен на вероятност за съществуване на извънземни цивилизации, защо не сме открили никакви доказателства, че е така?

Въпросът обобщава следната линия на разсъждение на Ферми: а) предвид възрастта и големината на Вселената, то само в галактиката Млечния път най-вероятно съществуват множество (възможно е дори милиони) други технологични цивилизации; б) поне една от тях е с хиляди или милиони години по-старша от нас в технологичен план; в) това означава, че е толкова напреднала, че би трябвало да е усвоила и дори колонизирала част от Млечния път; г) тогава защо не намираме и не виждаме доказателства за съществуването на поне една извънземна цивилизация?

Въпросът съществуват ли други цивилизации, освен нашата, си остава един от най-важните в съвременната наука. И откриването на извънземен живот би било най-големият научен пробив на всички времена.

Но и след 50 години търсене въпросът на Ферми „Къде са всички?” остава без отговор?

Много учени и до днес продължават да си блъскат главата над парадокса на италианския учен, предлагайки, възможни отговори. Ето малък списък на популярните варианти и разсъждения по темата.

1. Уравнението на Дрейк

Най-близко свързаната теория с Парадокса на Ферми е Уравнението на Дрейк. То е формулирано от д-р Франк Дрейк през 1960. Уравнението включва: скоростта на формиране на звездите в галактиката; броя на звездите с планети и броя на тези, които са обитаеми; броя на планетите, на които се е зародил живот и впоследствие интелигентен живот; и накрая продължителността на съществуване на тези цивилизации.

И така, Дрейк формулира следната задача:

Колко цивилизации, владеещи радиокомуникации, има в нашата галактика (Млечният път)?

N = R^{*} ~ \times ~ f_{p} ~ \times ~ n_{e} ~ \times ~ f_{l} ~ \times ~ f_{i} ~ \times ~ f_{c} ~ \times ~ f_{L}, където:

R* - брой звезди в нашата галактика (оценят се на около 300 милиарда);

fp - каква част от звездите имат планетни системи (оценките са от 20% до 80%);

ne - брой планети за всяка звезда със планетна система, на които може да започне живот (оценките са от 0,5 до 6);

fl - на каква част от предходните планети ще протече еволюция (оценките са повече от 0% и по-малко или равно на 100%);

fi - на каква част от предходните планети животът ще еволюира до цивилизация (оценките са повече от 0% и по-малко или равно на 100%);

fc - на каква част от предходните планети цивилизацията ще достигне развитие до ниво радиокомуникация (оценките са от 5% до 25%);

fL - каква част от цялото време за съществуване на планетата радиокомуникационна цивилизацията ще оцелее (оценките са трудни - напр. Земята, ако нашата цивилизация оцелее още 1 млрд. години, то този параметър ще е ~10%).

Резултатите от Уравнението на Дрейк могат да варират от нула до милиарди. Някои считат, че уравнението не може да отговори на въпроса, който само си поставя. Други твърдят, че по-важни са въпросите, които сами си задаваме, докато се опитваме да изчисляваме.

Ето как изглежда едно примерно изчисление - според едни е скептично, според други - оптимистично, а според трети резултатът е изключително точен:

N = 300 млрд. x 20% x 0,5 x 20% x 1% x 5% x 10% = 300 хил. цивилизации, владеещи радиокомуникации.

След всяко изчисление оптимистите добавят: "... и то само в нашата галактика..."

Скептиците: "... нека за всеки случай разделим на сто..."

Песимистите: "... а защо да не разделим на 300 000..."

Хипотези и теоретични обяснения

Някои теоретици смятат, че липсата на доказателства доказва и липсата на извънземни. Други предлагат теории, с които може да се обясни мълчанието на извънземните цивилизации, без да се изключва възможността за съществуването на такъв живот. Например:

1. Те съществуват, но им е строго забранено да разкриват своето съществуване. Подобно обяснение обаче не издържа като се има предвид факта, че е достатъчно една съвсем малка група извънземни да не е съгласна с общоприетия пакт за мълчание и да го наруши. Отчитайки нашия опит на общуване в човешкото общество, просто би било съвършено невъзможно забрана от такова естество да бъде спазвана милиони години наред.

2. Те съществуват, но са много далече. Такива аргументи ингорират потенциала на бързо развиващите се технологии. Достигнали определено ниво на развитие, изпреварващо ни с милиони години, те би трябвало отдавна да са създали технологиите, с които да са проучили и усвоили други планети, подобни на техните.

3. Те съществуват, но не проявяват интерес към междузвездни връзки и/ или колонизация. И отново, ако отчитаме Дарвиновата теория на еволюцията, която е прието да се смята за основен механизъм на биологичното развитие в цялата Вселена, тя би накарала организмите да изследват и усвояват околната среда. Твърде сложно е да се търси друга логика, при която в резултат на някакви действия, всички отделни извънземни общества са изгубили тази жажда за изследване на галактики.

4. Те дават знак, но ние не чуваме техните сигнали. Извънземните може да използват честоти, които земната цивилизация не допуска, че могат да бъдат използвани за пренос на сигнали, или които не могат да пробият нашата атмосфера. А също: сигнали може да се излъчват, но от звезди, които се наблюдават с по-нисък приоритет. Проектът SETI, обединяващ различни организации, проекти и разработки, занимаващи се с търсене на извънземен разум е дело на земната раса и по тази причина е несъвършен в преодоляването на посочените по-горе възможни разминавания, смятат част от учените. Други обаче не споделят това мнение с аргумента, че хипотетичното допускане за съществуване на значително по-напреднали от нас цивилизации означава, че те са подготвени да разпознаят опитите за комуникация от Земята.

5. Напредването на всяка цивилизация, рано или късно води до самоунищожаването й, това е природата й. Ние сме преживели едва сто години технологична младост, през която сме успели да създадем ядрени и биологични оръжия. Както и да предизвикаме глобалното затопляне. Представяте ли си докъде може да стигнат цивилизации, при които технологичният прогрес е продължил хиляди и дори милиони години?

6. Земята е уникална планета в цялата Вселена с качества и условия, които благоприятстват развитието на разумен живот. Това е т.нар. хипотеза за Рядката Земя. Но последните години напълно опровергаха тази теория с откриването на множество екзопланети с условия на живот, силно подобни на нашите. Тоест такава среда е често разпространено явление в планетата

7. Сами сме, поне в Млечния път. Тази хипотеза е в сблъсък с принципа на посредствеността, презумция, доминираща още от времето на Коперник, която предполага, че съществуването на Земята и на човешкото общество е нещо съвсем обичайно, повторяем модел.

8. Големият филтър

Някои учени поддържат теорията, че съществува т.нар. Голям филтър, който обяснява непоклатимото мълчание на извънземните: това е някаква бариера, която не ни позволява успешно да изследваме Млечния път.

Един от тревожните аспекти на тази линия на разсъждения е, че ние: а) ще бъдем първото технологично общество, което ще преодолее Големия филтър, устремено към търсенето на извънземни цивилизации; б) в беда сме, защото можем да нарушим грандиозен космически план, който предвижда любопитството ни да бъде наказано с унищожителна катастрофа.

...

С всяко откриване нова екзопланета в потенциално обитаема зона или дружелюбни към живота атмосфери в Слънчевата система, загадката на Парадокса на Ферми расте. Наистина, „Къде са те?” си остава един от най-вълнуващите ума на човечеството днес въпроси. Той няма прост отговор и 65 години вероятно са много малък срок, за да бъде намерен.

По материали от hi-news