Играта с газа на Газпром*

Газпром ограничи доставките на газ по газопровода Ямал (през Полша) миналата година, а тази година изцяло ги спря. Целта беше да се създаде напрежение на пазара на природен газ в Европа и да се вдигне цената - и точно това се случи. Забележете, че всичко започна далеч преди войната в Украйна. Доставките на руски газ за Европа започнаха да намаляват още миналото лято, а отделно Газпром не запълни и своите газохранилища в Европа - с което допълнително стресира пазара и цените изхвърчаха до небесата. Още преди войната.

По-късно Газпром намали доставките на природен газ през Украйна – отново то започна много преди войната. После, в началото на войната доставките се увеличаваха и намаляваха на приливи и отливи, но сега вече устойчиво са на сравнително ниско ниво.

През цялото това време Германия не се притесняваше за доставките си на руски газ и не взимаше никакви мерки за алтернативни доставки и инфраструктура. Германия не се притесняваше, защото си има директен газопровод от Русия (Северен поток 1), който заобикаля Украйна и не би трябвало да има проблеми. Също така някои германски газови компании си откриха сметки в рубли и смятаха, че всичко е точно и сигурно.

Да, ама не. В началото на юни Газпром снижи доставките по Северен поток 1. Отново начин да се създаде стрес на пазара и да се раздуват изкуствено цените. И наистина, цените скочиха до небесата, надхвърляйки предишните рекорди.

Но дори и с 60% съкратени доставки по Северен поток, пазарът отново взе да се успокоява, защото газохранилищата се пълнят бързо и дори Германия може да се справи през зимата - ако успее да построи един терминал за втечнен газ. И така, тези дни Газпром отново се намеси и оряза доставките по Северен поток с 80%, вдигайки отново цените до нови рекорди. Това се случи въпреки че Германия осигури връщане на ремонтирана турбина от Канада за Газпром.

Между другото, тези дни Латвия обяви, че временно през лятото ще купува руски газ - но, изненада, на следващия ден Газпром им врътна кранчето и прекрати доставките.

И така, в пълно нарушение на дългосрочните си договори Газпром драстично намалява доставките на газ когато ѝ хрумне, или дори ги спира - с повод и без повод. Това означава, че Газпром вече нито е сигурен доставчик, още по-малко пък евтин. България плащаше на Газпром около 18 лева на мегаватчас газ преди по-малко от две години - а сега цената би била над 320 лева и тенденцията е за силно нагоре. Сами сметнете колко хиляди процента е поскъпването.

По-важният въпрос е какво да се прави зимата? Сега през лятото все може да се намери газ месец за месец, защото потреблението е ниско навсякъде. Но за зимата не стоят така нещата - за зимата е нужна сигурност на доставките. Да се разчита на несигурен доставчик като Газпром за зимата, би било много рисково. Ако изведнъж спрат доставките точно в средата на зимата, ще е голям шок - някои заводи буквално ще трябва да спрат, а и отоплението ще е под риск.

Така че най-добре е да се осигурят сигурни доставки на газ за зимата. Вече имаме осигурен азерски газ, който покрива една трета от необходимите количества. Можем да подпишем допълнителен договор за още 1 милиард куб.м азерски газ, а остатъкът да се покрие от втечнен газ. Така че съотношението за зимата би било около 70% азерски и 30% втечнен газ.

Но тук има още две важни условия. Първо, за да получим по-големи количества азерски газ и цената му да падне по дългосрочния договор, трябва газовата връзка с Гърция да получи Акт 16 и да влезе в експлоатация преди есента. Второ, газохранилището в Чирен трябва да се напълни максимално преди зимата.

В момента Чирен е пълен на около 48% като в последните три седмици темпът на пълнене е около 3.5% седмично. С тези темпове до средата на октомври ще достигнем около 85% от капацитета на хранилището. Това е по-добре от миналата година (75%), но рисковете тази година са по-високи, така че трябва да се стремим към максимално запълване на Чирен, със сигурност над 95%.

* Георги Ангелов е старши икономист в Институт „Отворено общество”. Мениджър Нюз публикува коментара със съгласието на автора. Заглавието е на редакцията