Руската икономика – път за никъде*

През цялата 2022 г. ще наблюдаваме постепенните реакции на икономиката. През март бизнесът реагираше все още спокойно на санкциите, не видя рисковете и гледаше на ситуацията като на нови възможности. Но тя се променя. Индустрията започна да реагира на пакета от санкции и не само на него. Не по-малко значим е и отказът – без никакви санкции – да се купува всичко руско.

Проблемът днес е плътното участие на руските предприятия в глобалните вериги. Или сте износители, или производители и разчитате на вноса - части, оборудване, компоненти. Износът за Европа е затворен и е невъзможно тези гигантски потоци да бъдат пренасочени към Азия.

Логиката на тази криза е проста: колкото по-силен, по-развит, по-напреднал сте, колкото повече сте включени в глобалната икономика, толкова повече ще получите. Силните, развитите и напредналите ще получат. (Наистина ми е жал за Татарстан, откъдето напускат европейските инвеститори – регионът е положил толкова много усилия да ги привлече. Жалко за най-напредналите региони, които са включени в глобалните вериги. Те днес плащат за своята активност).

За дълбоката периферия ще бъде по-лесно: земеделският бизнес ще продължи, пенсиите са индексирани, хората в селата така или иначе не знаят за съвременните лекарства - лекуват се с аспирин. Най-големите рискове са за индустриална Русия. Много бизнеси спират.

Сравнете април 2022 г. с март 2022 г. Индустрията на страната се възстанови от пандемията много бързо през 2021 г., интензивният растеж може да замъгли картината. Промишленост - минус 8,5%, добив - минус 10%, преработка минус 6%: запасите все още са налице, но Росстат ни казва, че през май индустрията регистрира рязко намаляване на запасите от суровини и материали, така че през юни ще видим спад на ускорението. Очаква ни техническа деградация.

Не е лесно да преминете към паралелен внос, но всеки търси възможност да направи това - това е общата линия на всеки бизнес. Никой не иска да се занимава със заместване на вноса, те го правят само по принуда: не е ясно дали разходите ще се изплатят. Държавната отбранителна поръчка не променя тенденцията - тя просто забавя падането.

В машиностроенето останаха 15% от произведеното в Русия през април 2021 г. Производството спадна над шест пъти. ГАЗ, Газела, УАЗ и китайският Haval все още работят.

Напускат големи компании, които са били в съюз с нашите производители – Siemens, Alstom. Няма да има нови коли, касетъчни лагери, енергетика и много други. Представители на едно предприятие ми казаха, че търсят чертежи на съветски автомобили. Но, за съжаление, вече нямаме машини, които да правят тези автомобили.

Пример е град Тихвин. Там частният бизнес построи голям автомобилостроителен завод, в него работеха 15 хиляди души. Заводът спря поради недостиг на компоненти - касетъчни лагери. Хората са в принудителен отпуск до края на лятото. Имаше и производство за IKEA. В него работеха хиляда служители, още толкова бяха заети с търговия и транспорт. Двете най-големи предприятия в града са затворени. Тази история ще се повтори и в други градове. Дори ако сте подизпълнители и произвеждате  руско оборудване и компоненти, но пък монтажът е в друг град и включва поне малък компонент от внос, вие вече сте излишни.

Всеки град ще има свой проблем – в зависимост от това какво произвежда. Русия ще се разпадне под натиска на такива проблемни градове.

Най-тежката ситуация във въгледобивната индустрия. Износът за Европа е блокиран, а напълно натоварените мощности на Транссибирската железница не позволяват тя да бъде преориентирана към Азия. Кузбас, който осигурява 62% от целия износ на въглища, ще се изправи пред огромен проблем.

Добивът на нефт и газ през април е спаднал с 10-11% спрямо март. Нефтените рафинерии излизат в планови и извънпланови ремонти, защото всички резервоари за съхранение са пълни с мазут, износът за Европа е сведен до минимум и много скоро ще бъде напълно забранен. Сибур и Газпром са внесли оборудване и вносът сега е под санкции. Затова не е ясно как ще бъдат завършени проектите им.

Забраната за износ на черна металургия за Европа и САЩ принуди Северстал и Магнитогорск да обявят намаляване на производството на метали с 20-40% през юни. Спадът на производството ще е 50 на сто.

Половината от всички големи дървопреработвателни производства са собственост на чужди компании. Те си тръгват с големи загуби. Мелниците ще работят, въпросът е къде да продаваме продукцията - целият руски Северозапад беше ориентиран към Европа.

Сега нека разгледаме сектора на услугите от април 2022 г. до април 2021 г.: търговия на дребно - минус 10% в реално изражение, търговия на едро - минус 12%, търговия с нехранителни стоки - минус 17%. Свиването на ефективното търсене е провал; населението купува само стоки от потребителската кошница. И не защото цената се е вдигнала – страх го е, стягат си коланите. Обществено хранене - минус 6%, започна процесът на спестяване на услуги. Обемът на ипотечните кредити, отпуснати от януари до май 2022 г., намалява с 5 пъти. Хората се страхуват да вземат ипотека, осъзнавайки нестабилността на положението си.

Цялата тази бъркотия ще продължи с години. Хранителната промишленост, селскостопанският сектор ще могат да се развиват (ако не бъдат смачкани от квоти и експортни мита: властите ги използват активно, за да не растат цените в страната). Вътрешният туризъм е въпрос на доходи и цени. Трудно е да се каже повече.

Още през март бе обсъждан въпросът дали всичко ще тръгне към мобилизационна икономика. Слава Богу, тогава бяха достатъчно умни, за да разберат, че бизнесът е по-гъвкав и се адаптира по-добре и не тръгнаха в тази посока. Но докъде ще доведе този път – не мога да кажа. Не икономиката взема решения, политиката движи икономиката, а аз не мога да кажа нищо за нея.

* Мениджър нюз публикува със съкращения позицията на Наталия Зубаревич от reforum.io. Тя е излъчена по канала «О стране и мире» . Заглавието е на редакцията.

Наталия Василиевна Зубаревич е руски професор икономист в Катедрата по икономическа и социална география на Русия, Географски факултет на Московския държавен университет „Ломоносов”.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка