Примерът "Белгия" за мира в Украйна

На този етап от войната в Украйна, когато Русия засилва офанзивата си в Донбас и се появиха разкрития за зверствата, извършени от нейната армия, перспективата за мир все повече се отдалечава. За съжаление преговорите през пролетта не отслабиха решимостта и на Русия, и на Украйна да продължат да воюват. Двете страни фактически преустановиха дипломатическите си усилия. Неутралитетът на Украйна, който тя самата предложи, ще сложи ли край на войната – отговор на този въпрос търси Самюел Чарап, старши политически учен в RAND Corporation, в статия за Foreign Affairs, която Мениджър Нюз публикува със съкращения.

На фона на последните събития в Източна Украйна лесно можем да забравим истинския напредък, който преговарящите постигнаха. В края на март украинските дипломати представиха иновативна рамка за постигане на мир, която може да посочи пътя за излизане от войната. И най-важното е, че предложението, което изтече в пресата след разговорите в Истанбул на 29 март, вече получи поне предварителна подкрепа от двете страни. Най-общо споразумението предполага Киев да се откаже от амбициите си да се присъедини към НАТО и ще приеме постоянен неутралитет в замяна на получаване на гаранции за сигурност както от западните си партньори, така и от Русия.

Това предложение все още не е оценено от много западни столици, където гаранциите за сигурност са се превърнали в синоним на съюзни договори. За разлика от съюз, който обединява близки партньори в обща отбрана, обикновено срещу потенциален враг, предложената сделка призовава геополитическите съперници да гарантират дългосрочната сигурност на Украйна. Ако проектът прерасне в споразумение, резултатът ще бъде механизъм, който ще направи самата Русия заинтересована за сигурността на Украйна страна.

„Н” като неутралитет

Редица политици и анализатори са склонни да приемат гаранциите за сигурност за равносилни на чл. 5 от Вашингтонския договор, според който НАТО би отговорил с „действия, които счита за необходими, включително използването на въоръжена сила“ при евентуална атака срещу член на Алианса. Всъщност Украйна се стремеше към членство в НАТО именно заради това обещание за колективна отбрана. Именно заради чл. 5 САЩ и останалите съюзници в НАТО не са склонни да приемат Украйна за член, защото това би довело до пряк конфликт с Русия.

Истанбулското предложение предвижда много различен механизъм за сигурността на Украйна, който предвижда международни правни гаранции за нейния неядрен и неутрален статут. Гарантите на договора ще включват всички постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН – Китай, Франция, Русия, Обединеното кралство и Съединените щати, както и Канада, Германия, Израел, Италия, Полша и Турция. В случай на нападение те, след официален призив от Киев и спешни консултации, те ще окажат помощ на Украйна, включително и с използването на въоръжена сила, ако това се наложи „с цел възстановяване и след това поддържане сигурността на Украйна като постоянно неутрална държава”.

Гаранциите не се отнасят до онези части от Украйна, които са окупирани от Русия, въпреки че Киев няма да отстъпи правните си претенции към цялата си международно призната територия. Страната се ангажира да не се присъединява към никакви военни коалиции и да не приема чужди военни бази или сили на своя територия. Всякакви многонационални военни учения в Украйна са възможни със съгласието на държавите гаранти. Те трябва да насърчат членството на Украйна в ЕС.

Непосредствено след Истанбул възникнаха въпроси дали Русия ще отхвърли предложението нарочно – особено след като главният преговарящ Владимир Медински беше остро критикуван, че не е заел по-твърда линия в преговорите. Два дни след като се завърна в Москва той застана пред камерите с оптимистична прогноза за Истанбулския план. Самият Путин даде подобна оценка и го нарече „истински пробив” пред генералния секретар на ООН Антонио Гутериш в края на април.

Всъщност предложението в Истанбул може да е пробив, но поне засега само концептуален. Пред съюзниците от НАТО, които не оказаха защита на Украйна по смисъла на чл. 5, за да не се конфронтират с Русия, стои въпросът защо да поемат същия ангажимент под друга форма. Само че гаранциите за сигурност в предложеното споразумение са много по-различни от чл. 5 от Северноатлантическия договор, защото включват Русия като равноправна страна и гарант по него. Тъй като то ще включва геополитически съперници като гаранти, предложението от Истанбул няма да бъде договор за съюз, като НАТО, а многостранна гаранция за защита, при което конкурентните сили се ангажират със сигурността на трета държава, обикновено при разбирането, че тя ще остане неутрална и несвързана с нито една от тези сили.

Историята се повтаря 

Предложението от Истанбул има аналог в историята – то е подобно на договорите от 1831 и 1839 г., които укрепиха независимостта на Белгия и гарантираха нейния постоянен неутралитет. Преди тях страната не съществуваше. Поради стратегическото си местоположение, Белгия има излаз на Северно море близо до Великобритания и е притисната на сушата между Германия, Франция и Холандия – на тази територия са се водили хиляди битки от древността.

Когато белгийците искат независимост от холандците през 1830 г., Великите сили в Европа—Австрия, Прусия, Обединеното кралство, Франция и Русия — започват преговори с двете страни, за да подготвят  параметрите за бъдеща Белгия. В крайна сметка те постигат споразумение, че страната  ще бъде „независима и постоянно неутрална държава... задължена да спазва такъв неутралитет спрямо всички други държави“. Гаранти за това стават петте велики сили. Договорът става възможен, защото всички големи европейски държави приемат независимостта, сигурността и неутралитета на Белгия като съществени за сигурността на целия континент. Британски дипломат от началото на миналия век коментира, че „това беше един от онези договори, които се основават не само на съображения за Белгия, която се възползва от договора, но и в интерес на тези, които гарантират неутралитета ѝ“.

Разбира се, през 1914 г. Германия нарушава договора от 1839 г., нахлува и окупира Белгия като част от плана на Шлифен да атакува Франция. В този смисъл опитът на Белгия се счита за неуспешен. Но Обединеното кралство спази ангажимента си и влезе във войната срещу Германия.  

Географията на Украйна, подобно тази на Белгия, прави страната основна грижа за сигурността на геополитическите съперници, с които тя граничи. Така както защитата на Белгия през 19 и началото на 20 в. гарантира мира на континента, така сега Украйна е важна за стабилността на Европа. И подобно на договорите от края на 19 в. Истанбулският проект предлага ползи както за самата Украйна, така и за нейните гаранти. Освен че ще сложи край на руската инвазия, страната ще е застрахована срещу бъдеща агресия и ще стане член на ЕС. От своя страна Украйна ще се откаже от членството в НАТО и ще запази неутралитет. За Запада отказът на Кремъл от възраженията срещу присъединяването на Украйна към ЕС означава окончателното напускане на страната от руската сфера на влияние.

Възможен ли е мирният план

Въпреки ползите за Русия, много наблюдатели се съмняват, че Москва ще одобри плана. Ако го направи и реши да нападне отново Украйна, ще трябва да се изправи пред Съединените щати и техните съюзници. Има две възможни обяснения защо Кремъл заяви подкрепа за тази формула. Първо, възможно е Русия да не приема сериозно перспективата Съединените щати и техните съюзници да изпълнят гаранциите за Украйна и да подпише с намерението да наруши споразумението, както това направи Германия през 1940 г. Рискът американската армия да застане в защита на Украйна би бил екзистенциален за Русия. Това извежда на преден план следващото тълкуване - ако Украйна приеме неутралитет, както предвижда планът, Русия няма да има интерес да я атакува. Това не само би обяснило желанието на Москва да поеме риска от конфликт със Съединените щати; това също би било в съответствие с изключителните усилия, до които Русия е постигнала, за да предотврати членството на Украйна в НАТО. С други думи стимулите, създадени от правно обвързваща сделка, която гарантира неутралитета на Украйна и държи чуждите военни извън територията ѝ, надвишават всички възможни ползи от бъдеща инвазия. Защото, ако Русия повтори своята агресия, ще рискува както пряк конфликт със Съединените щати, така и край на украинския неутралитет.

Разбира се, такова споразумение би довело до нови предизвикателства. За Съединените щати доверието в бъдещите глобални съюзи ще се основава на успеха на това. Неутралитетът на Украйна и забраната за чуждестранни военни бази и учения биха поставили американската армия пред дилема. Обичайният подход на Пентагона за гарантиране на ангажименти за сигурност – включително, например, предсрочно разполагане, пълен достъп до територия и известна степен на оперативно планиране с партньори – няма да е възможен в този случай. И накрая, при обявяване на прекратяване на огъня зоната на прилагане на гаранциите ще трябва да се изравни с фактически териториален контрол. Съединените щати намериха формули за обезпечаване на защитата на държавите с териториални спорове - сигурността на Западна Германия и Южна Корея беше гарантирана до фактическите им граници, въпреки че Вашингтон официално призна техните правни претенции към двете разделени страни. Но в тези случаи линиите на демаркация бяха сравнително добре дефинирани и стабилни – вътрешната германска граница и 38-ия паралел – докато линиите, разделящи руските и украинските сили в областите, които Москва окупира в Украйна от 24 февруари, се сменя почти всеки ден. За да проработи това, Русия ще трябва да се оттегли от много, ако не от всички области, които е завзела след инвазията.

Тези предизвикателства са значителни. И работата по справянето с тях може да започне едва след като и двете страни се окажат в патова ситуация и не виждат решението на бойното поле. Засега няма признаци за това. Но ако Москва и Киев се върнат на масата на преговорите, Истанбулският проект може да посочи пътя към разрешаване на дилемата за статута на Украйна, трансформирайки геополитическото съперничество във взаимен ангажимент за дългосрочна сигурност . Ако тази рамка успее, тя може да осигури модел и за други необвързани държави, като Молдова и Грузия, и дори за нова европейска архитектура за сигурност, в която Русия и Западът остават геополитически противници, но приемат определени червени линии.

Споразумение, основано на предложенията в Истанбул, ще бъде трудно постижимо. Особено на фона на развоя на конфликта, военните престъпления на Русия и продължаващите сражения . Но засега  това е най-правдоподобният път, който гарантира устойчив мир за Украйна.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка