Възстановяването на Украйна – трудно, но постижимо

Икономическите щети в Украйна в резултат на руската инвазия са в мащаб, невиждан в Европа след Втората световна война. Тази статия за VoxEU на Алексей Блинов от Алфа банк и Симеон Дянков от Лондонското училище по икономика и бивш финансов министър на България сравнява икономическия спад на страната през 2022 г. с този след други две неотдавнашни войни и очертава две фази на възстановяването.

Последните прогнози предвиждат рязко свиване на БВП на Украйна през 2022 г., последвано от бавно възстановяване. То ще изисква големи инвестиции както в човешки, така и във физически капитал с подкрепата на международни институции, както и подобряване на институционалната среда, благоприятстваща икономически растеж, пишат двамата автори. Мениджър Нюз публикува изследването им с малки съкращения.

Военните конфликти са свързани с дълбоки загуби на икономически и човешки капитал. Икономическото въздействие зависи от няколко фактора: територия, заета от вражески сили, интензивност на бомбардировките и унищожаване на човешки капитал и физическа инфраструктура. Тези загуби се умножават от продължителността на военните действия и могат да имат дългосрочни последици. Едно изследване установява, че образованието на австрийските и германските деца, които са били на десет години по време на Втората световна война, е далеч по-малко от връстници им от страни, които не са засегнати от военните действия, като Швейцария и Швеция. 40 години след войната, вече като възрастни, те са претърпели значителна загуба на приходи – между 3-4% годишно.

Нахлуването на Русия в Украйна е безпрецедентно – всички военни конфликти през 21 в. се случват в страни с по-слабо развит човешки капитал и физическа инфраструктура. Благодарение на образованата си работна сила и добрата търговска инфраструктура Украйна преди войната бе сред най-големите износители на зърно, доминирайки на световния пазар на слънчогледово масло, а също така бе и един от  най-големите производители на стомана. Приливът от над 6,5 милиона бежанци към съседни страни и приблизително осем милиона вътрешно разселени хора предполага, че катастрофата е огромна, дори преди човек да има надеждни сметки за загубата на физически капитал. 

Ние оценяваме вероятната икономическа загуба през 2022 г., като излагаме предизвикателствата при извършването на тази оценка. Първо, войната представлява статистическо предизвикателство. Тъй като някои територии попадат във вражески ръце, местният бизнес и гражданите спират да подават данни към статистиката, дори ако икономическият им живот не е прекъснат. Украйна вече стана жертва на това предизвикателство: данни за икономическото производство, включително бързата оценка на БВП за първото тримесечие на 2022 г., не са известни.

Второ, естеството на всеобхватната инвазия на Русия затруднява сравненията с предишни военни конфликти. Използваме инвазията на Ирак в Кувейт през 1990 г., където иракската армия нанесе сериозни щети на голяма част от петролната инфраструктура на Кувейт, и интервенцията на НАТО в Сърбия през 1999 г., където въздушните нападения бяха основната характеристика на войната, нанасяйки щети на избрана инфраструктура.

Войната в Кувейт удари икономиката на страната, като БВП се сви под 50% след като петролните кладенци бяха запалени от оттеглящата се иракска армия. Възстановяването обаче беше бързо и кувейтската икономика се възстанови напълно за две години (Фигура 1).

Въздушната атака над Сърбия не нанесе толкова тежки щети на икономическата инфраструктура. Икономиката се възстанови през следващата година, въпреки че последва продължителен период на стагнация.

Фигура 1 Промяна на реалния БВП (в проценти)

Източници : МВФ, собствени изчисления на авторите въз основа на консенсусната прогноза за Украйна от май 2022 г.

Прогнозата 

Според базовия сценарий, съставен от консенсусна прогноза към май 2022 г. (FocusEconomics 2022), се очаква реалният БВП на Украйна да падне с 36,5% през 2022 г. (Фигура 1). Това включва спад от 39% в частното потребление, причинено от шокове в предлагането, понижен реален разполагаем доход и доверие на потребителите, както и от над шест милиона бежанци, напуснали страната.

Инвестициите се сринаха до по-малко от половината от това, което бяха през 2021 г. Очаква се правителственото потребление да спадне със 7% в реално изражение, въпреки огромния фискален дефицит, който е над 15% от БВП.

Очаква се БВП на Украйна да бъде изправен пред силен спад от 50%, вследствие на затварянето на морските пристанища от морската блокада на Русия. Запасите от селскостопански стоки, които не могат да бъдат изнесени, вероятно ще осигурят временна подкрепа за БВП чрез увеличени запаси. Очаква се вносът да спадне с 45% в реално изражение, смекчавайки спада на БВП.

Най-тревожната характеристика на консенсусната прогноза е, че икономистите не очакват бързо възстановяване, както се случи в предходните войни. Реалният растеж на БВП на Украйна трябва да бъде средно 7,5% през 2023-2026 г., което означава, че икономиката остава с 15% под предвоенното си ниво пет години след руската инвазия (FocusEconomics 2022). Това е песимистична прогноза в сравнение с примера за Кувейт и Сърбия (Фигура 1). Основната причина за тази прогноза е несигурността за края на войната в Украйна, тъй като военните действия все още се водят в много части на страната.

Някои прогнози са още по-песимистични за спад от 45% на реалния БВП. Тя е на Световната банка и включва очакванията за загуба на частно потребление до 50% и намаление на износа до едва една пета  (Световна банка 2022 г.). Международната институция очаква бавно възстановяване в краткосрочен план, като БВП ще нарасне само с 2% през 2023 г. и с по-малко от 6% през 2024 г. Това би означавало, че украинската икономика ще бъде около 60% от предвоенното си ниво до 2025 г.

Предизвикателствата

Докато войната продължава физическата инфраструктура търпи допълнителни щети и над една трета от украинското население остава разселено от домовете си за четвърти месец. Прогнозите за загубите на физически капитал вече са близо 100 млрд. долара или половината от предвоенния БВП на Украйна. Например, най-голямата стоманодобивна фабрика в Украйна (Азовстал в Мариупол) вече е разрушена, докато втората по големина стоманодобивна фабрика беше под тежка бомбардировка и сега е окупирана от нашествениците. Тези две предприятия дават половината от производството на чугун в Украйна през 2021 г. Това означава, че металургичният сектор вероятно ще гравитира нагоре по веригата (желязна руда), което предполага по-малко добавена стойност за националния БВП и някои логистични предизвикателства в допълнение към тези, които страната е изправен сега.

Нещата се влошават и от тревожните демографски тенденции преди войната - застаряване на населението и драстично падаща раждаемост. Войната задълбочи тези предизвикателства, като пет милиона жени и деца мигрираха в страни с по-високи доходи, където получават разрешителни за работа. Докато войната продължава, някои от тях ще започнат работа и ще решат да се установят в чужбина.

Освен количествените загуби на човешки капитал, съществува огромен риск от качествена деградация на човешкия капитал. Загубите от образование вследствие на войната и преди това от пандемията се оценяват на порядъка на 90 млрд. долара или почти толкова, колкото загубите във физически капитал към днешна дата.

Въздействието на войната в ранна детска възраст се отразява негативно не само на когнитивните способности, но и на дългосрочното психично здраве – 3,3 пр.п. се увеличава вероятността възрастният индивид да бъде диагностициран с клинична депресия. Такива неблагоприятни последици върху децата са открити и сред оцелелите след войната във Виетнам.

Възстановяването на човешкия и физическия капитал, загубен по време на войната, изисква близо 200 млрд. долара, в случай че тя приключи сега и няма да причини повече щети на инфраструктурата. Тази сума е еквивалентна на предвоенния годишен БВП на Украйна и може да бъде финансирана само с външна помощ. Украинските власти и международните институции трябва да се заемат с икономическото възстановяване, както и с възстановяването на човешкия капитал, по едно и също време и със същата спешност.

Процесът на присъединяване към ЕС ще бъде двигател на възстановяването. Необходими са същите усилия, които позволиха на повечето западноевропейски икономики да се възстановят след Втората световна война. Програмата може да бъде структурирана в две фази:

• бързо възстановяване на критичната инфраструктура и услуги за съживяване на основните функции на икономиката и правителството;
• възстановяване на основите за устойчив растеж.

Последното включва значителен фокус върху натрупването на човешки капитал. Изискванията към двете фази са различни. Първата, например, трябва да включва стабилна макроикономическа стабилизация, за да се гарантира, че пазарните механизми могат да започнат да разпределят ресурси в следвоенната икономика.

Местният банков сектор ще играе важна роля за възстановяването на Украйна. Цялостната реформа на банковия сектор постигна значителен успех.  Следвоенното възстановяване е добра възможност за привличане на международни инвеститори като част от по-голямото предизвикателство за възстановяване на страната.

Втората фаза ще се съсредоточи върху подобряването на институционалната среда за растеж. Най-очевидната възможност е да се създаде икономика без въглерод, не само като начин за координиране на инвестициите за бъдещето, но и за да се покаже как да се намали зависимостта от изкопаеми горива. Цели градове, включително Харков, Мариупол и Чернигов, ще трябва да бъдат възстановени и това представлява възможност за използване на енергийно ефективни проекти на сгради и градско планиране.

Ако войната продължи през следващите месеци, разходите за възстановяване ще скочат неимоверно, тъй като една трета от украинското население прекарва повече време далеч от домовете си, децата изостават в обучението си, а предприятията спират да работят. Необходимостта от финансиране също биха били много по-големи, което ще изисква нови подходи за подпомагане на възстановяването.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка