Австрия въведе контрол по границите, Хърватия чака бежанците

Австрия възстанови контрола и проверките по южната и източната си граници малко след полунощ, съобщи информационната агенция АПА. Засилени са мерките за контрол на преминаващите границите от Унгария, Италия, Словакия и Словения. Гръничният контрол е въведен заради бежанската вълна и след като това стори Германия.

Вчера вътрешният министър на страната Йохана Микл-Лайтнер призова Австрия да „процедира както Германия".

Междувременно канцлерката Ангела Меркел заяви, че "важното сега е да се създаде методичен и прозрачен процес за справяне с големия брой бежанци". Федералното правителство създава 40 000 места за първите пристигащи. Предстои създаването на разпределителни центрове.

Федералното правителство ще увеличи подкрепата си за 16-те германски провинции при приемането и разпределянето на десетките хиляди мигранти, пристигащи от Южна Европа, предаде ДПА.

Съветът на Европа обяви вчера, че ще поиска обяснения от унгарския премиер Виктор Орбан за законите, приети от неговата страна, за да се справи с миграционния поток. Това стана ясно от изявление на генералния секретар на Съвета на Европа Турбьорн Ягланд.

Ягланд обяви, че е особено притеснен от реформите, позволяващи на унгарското правителство да обяви кризисна ситуация поради засилената миграция.

"Ще поискам уверения, че ако бъде обявено "кризисна ситуация", Унгария ще продължи да спазва задълженията си според Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи", добави Ягланд.

В Сърбия автобусите, които досега откарваха мигрантите от южната сръбска граница с Македония до Унгария, са били пренасочени към Хърватия снощи, след като във вторник Унгария спря достъпа на мигранти, предаде Ройтерс.

На хърватския граничен пункт със Сърбия Товарник тази нощ бе увеличено полицейското присъствие, където се очакват първите автобуси с мигранти, които късно снощи потеглиха от приемния център в Прешево, Сърбия. 

Нашата граница се контролира по-добре от тези в Германия, Австрия и Дания, заяви хърватският вицепремиер и министър на вътрешните работи Ранко Остойич пред местна телевизия, съобщава БГНЕС.

Той каза, че няма никаква изненада, че мигрантите се насочват към хърватската граница, след като Унгария затвори границата със Сърбия. Остойич твърди, че приемните центрове в страната са подготвени и в много добро състояние. Хърватският вътрешен министър съобщи, че властите приемат предложенията за разпределение на бежанците по квоти в отделните страни-членки на ЕС.

"Истина е, че Шенген е застрашен", каза Остойич по повод възстановяването на граничния контрол в отделни страни от Европейския съюз.

Министърът призна, че в определени райони на страната все още има минни полета и те представляват опасност, включително и за бежанците.

Междувременно сръбският вътрешен министър Небойша Стефанович заяви, че страната му никакъв случай няма да използва сила срещу бежанците, преминаващи през нейна територия. Снощи Стефанович посети гранично-пропускателния пункт "Хоргош-1", където са се струпали няколко стотици мигранти, които бяха спрени на границата с Унгария.

Стефанович отбеляза, че мигрантите не искат да остават в Сърбия, Македония или друга транзитна страна. "Това е въпрос за Европа", подчерта министърът, посочвайки, че Белград няма да приеме обратно мигрантите само защото са минали през негова територия.

Върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини призовава лидерите на страните от съюза да се отнесат отговорно към гарантирането на защитата на бежанците.

"Ако наистина искаме да регулираме тази криза, е необходимо представителите на ЕС да приемат всички необходими отговорни решения в сферата на вътрешната политика. В частност, да се съгласят на разпределение на отговорността за приемането на бежанци и задължително разглеждане на молбите за предоставяне на убежище. Точно това предлага и Европейската комисия", заявява Могерини в интервю за френския вестник Либерасион.

Върховният представител на ЕС по политиката на сигурност отхвърля идеята, че за решаването на сирийската криза е достатъчно провеждането на военна операция. Тя признава, че е необходима военна подкрепа на действията срещу групировката "Ислямска държава", но според нея това не е достатъчно. Военната операция не може да прекрати гражданската война в Сирия, смята Могерини.

Поради това решението трябва да бъде политическо и дипломатическо, като се намери обща позиция, на основата на която различни страни могат да постигнат съгласие за новата система за управление на Сирия. "Само това ще сложи край на гражданската война и ще позволи да се води ефективна борба срещу джихадистката организация", подчертава Могерини.

Източник: БТА, БГНЕС, Дарик