Опасността от Изток

Събитията в Украйна и анексирането на Крим от Русия внезапно превърнаха Черно море в опасен район. След съвместните учения на военни кораби на Румъния и България, там остана да патрулира американският ексадрен миноносец "Тръкстън", а бившата американска външна министърка Хилари Клинтън предупреди, че ако руският президент Путин не бъде наказан заради действията си в Украйна, и други страни, които са близо до Русия, могат да станат обект на агресия.

Появиха се и първите симптоми за появата на бежанска вълна. След посещението си в Киев на 14 март, външният министър Кристиан Вигенин каза, че при ескалация на напрежението може да се наложи България да приеме украински бежанци и допълни, че интересът на доста украински българи вече е насочен към спешното получаване на визи и придобиването на българско гражданство.

Тревогата е глобална

Така доскоро спокойният и военно неутрален черноморски регион вече придобива друго геополитическо значение. Според Стефан Попов, изпълнителен директор на фондация РискМонитор, в случая става въпрос за появата на нов генератор на глобално напрежение, което ще се усеща през следващите години.

"Не виждам как след анексираненето на Крим, на Черно море ще бъде гледано по досегашния неутрален и спокоен начин като на някакъв географски симпатичен регион, тъй като тревогата, породена от украинската криза, е глобална и се усеща в световните външнополитически центрове в Европа и САЩ. Районът ще бъде много по-наблюдаван, вниманието към него ще се повиши, като е възможно да се появят различни напрежения, които вече ще засягат и Изтока, и Запада в едри мащаби. Досега кризите бяха локални, но кримската криза вече не е, защото нарушава символичната граница между Изтока и Запада", смята Попов.

Черноморската зона на несигурност

Евродепутатът от ДСБ Светослав Малинов от своя страна е убеден, че сме свидетели на събития с дългосрочни последици, като върху проблемите на българските граждани ще легне и сянката на случващото се в Украйна. "С анексирането на Крим се създава нова обща зона на несигурност за България и Румъния. След края на Студената война това е прецедент, осъществен от Русия на европейска територия. България и Румъния, които се намират до границите на кризисния район, се оказват потърпевши, тъй като тяхната черноморска зона става непривлекателна за инвестиции и за дългосрочни ангажименти в икономическата сфера. Освен това енергийната зависимост на България от Русия се превръща в огромен проблем.

Досега тя беше някакво неудобство и създаваше частични затруднения само през зимата, докато днес независимостта на енергийните доставки от Русия трябва да бъде дефинирана като национален интерес не само на България, но и на цяла Европа", смята евродепутатът.

Добрият и лошият сценарий

Според Малинов форсираното приемане на Румъния и България в шенгенската зона би могло да бъде първа стъпка в организирането на новата рамка, в която ЕС ще действа спрямо Русия отсега нататък. "Не можем да не използуваме примера от войната в бивша Югославия и събитията през 1999 година. Тогава нещата за България можеха да се развият изключително лошо, но на финала получихме покана за членство в НАТО и ЕС. Сега е възможно всичко да се развие отново по подобен начин", допуска Светослав Малинов.

Стефан Попов очаква украинската криза да подейства като един вид аларма на хората в България и Румъния. "До момента говорим за Белене, за Южен поток и за нахлуването на руски капитали в България като за бизнес, който властта успява да пробута като изгодни стопански проекти. Но нима не е ясно за какво става дума? За същото, което се случва в Украйна и Крим по един подмолен, прикрит със стопански съображения начин. Влизането в Шенген ще привлече България и Румъния повече към центъра на Европа, който е склонен да се радикализира от гледна точка на ясното очертаване на границите с Русия", заключава директорът на РискМонитор.

Източник: "Дойче веле"