10 държави протестират срещу „Северен поток 2“ според Ройтерс, София отрича

Плановете за изграждането на „Северен поток 2“, който ще свързва Русия и Германия по дъното на Балтийско море, заобикаляйки нестабилни държави, предизвика острата реакция на 10 страни-членки на ЕС. Сред тях е България, предаде Ройтерс.

Енергийният министър Теменужка Петкова обаче опроверга това. България не е изразявала позиция срещу „Сверен поток 2”, тъй като не е запозната с цялата информация според БГНЕС.

Ройтерс цитира президента на "Газпром" Алексей Милер, че на 4 септември европейските гиганти - BASF, E.ON, ENGIE, OMV и Shell са се договорили с „Газпром“ за изграждането на нов тръбопровод, успореден на вече съществуващия „Северен поток“, с който да се увеличат доставките на руско синьо гориво за Европа.

Капацитетът на новия газопровод ще е 55 млрд. куб.м. газ и според Милер целевите пазари на "Северен поток 2" са Германия, Франция, Италия, както и газовият хъб „Баумгартен” в Австрия, откъдето може да се захранва и Южна Европа.

Проектът става новина в момент, когато руско-турските отношения са в силнто изострени заради сваления от турските ВВС руски бомбардировач.

Ако "Северен поток 2" бъде построен, Русия ще може да гарантира своите газови доставки за страните от ЕС и ще сведе до минимум своята зависимост от украинската газотранспортна система. В същото време този проект обедини срещу себе си както Полша и трите балтийски републики, известни със своите лоши отношения с Москва, така и България, Чехия, Гърция, Унгария, Румъния и Словакия. Причината е, че повечето от тях ще загубят транзита на руския природен газ, от който получават големи суми, както България и Словакия.

„Запазването на транспортния маршрут през Украйна е стратегически интерес на ЕС като цяло, не само от гледна точка на енергийната сигурност, но също и ще подсили стабилността на Източна Европа“, се казва в писмото, цитирано от БГНЕС.

ЕК вече заяви, че ще провери дали газопроводът „Северен поток 2“ съответства с европейското законодателство.
Министър Петкова коментира, че с писмо няма как да се решат толкова важни въпроси и че въпросът трябва да се обсъди в Съвета по европейски въпроси към МС, да има решение на Съвета по енергийна сигурност и да е ясна „фактическа обстановка“. България такава позиция не е изразявала, каза тя.