България планира да добива 20 GW енергия от възобновяеми източници до 2050 г.

По пътя си към въглеродно неутрално бъдеще и в съответствие с Националната стратегия за устойчиво енергийно развитие България планира да инсталира около 20 гигавата (GW) енергия от възобновяеми източници (ВЕИ) до средата на века. За целта в страната ни трябва да бъдат инсталирани 11,8 GW фотоволтаични електроцентрали, 5 GW вятърни електроцентрали на сушата и 3,3 GW вятърни електроцентрали в морето. В тази връзка картографирането и пространственото планиране на територии, подходящи за ВЕИ у нас, изпъква като все по-належаща необходимост, съобщиха от WWF България.

„WWF смята, че приоритетни за развитието на възобновяеми енергийни източници трябва да бъдат нарушените и урбанизирани терени. По този начин не само ще минимизираме въздействията върху биоразнообразието и ще опазим природните ландшафти, но ще осигурим и възможност за насочване на инвестиции към терени, които имат нужда от рекултивация. Освен това ще генерираме възобновяема енергия възможно най-близо до консуматорите.“, обяснява Диана Димитрова, директор „Природозащитни програми“ във WWF България.

Експерти на WWF разработиха и представиха публично първия базов анализ за потенциалана на ВЕИ в нарушени и урбанизирани телени у нас. Той показва, че България разполага с над 50 000 хектара площ от нарушени и урбанизирани терени, подходящи за производство на слънчева енергия, разпръснати из територията на цялата страна. Според предварителните оценки, на тези терени има потенциал да се инсталират ВЕИ мощности от близо 18 GW. Освен това у нас са установени и над 1700 нарушени терена, на които може да се развива вятърна енергия.

В проучването е използвана публично достъпна информация, както и информация, получена от съответните органи по ЗДОИ в периода юни 2023 г. - март 2024 г. Част от данните са допълнително дигитализирани или конвертирани в подходящ за анализа формат. Самият анализ се основава на няколко групи критерии: настояща земна покривка и земеползване, технически, вещно-правни и екологични критерии, за които са определени параметри и, където е приложимо, гранични стойности на параметрите.

„Критериите, използвани в анализа не са изчерпателни, но дават една систематична рамка, която по-нататък може да се обогати и прецизира. Без подобен анализ е много вероятно потенциалът на тези зони да не се използва за устойчиво производство на енергия, а конфликтът между ВЕИ и опазването на природата да продължи да се задълбочава. Целта на документа е да внесе първоначална яснота и да даде насоки на компетентните органи за последващи стъпки на действие.“, допълва Димитрова.

Анализът показва нуждата от съвместни усилия на отговорните институции за създаването на единна база данни за нарушени и урбанизирани терени, както и за допълнително обследване на потенциала им за инсталиране на соларна и вятърна енергия. Специалистите прогнозират, че, ако тези действия се предприемат бързо и ако се допълнят и с други нормативни и инвестиционни мерки, това би могло да доведе до пренасочване на инвестиции във ВЕИ от зони с висока консервационна стойност към тези високо антропогенизирани терени. А това би ограничило натиска върху биоразнообразието и би намалило напрежението между различните заинтересовани страни. 
WWF работи активно в тази посока с подкрепата на програма LIFE – програмата за природозащита на Европейската комисия, а отскоро и чрез проекта ReNewLand, който се фокусира върху три важна аспекта:

• нуждата от стратегическо пространствено планиране на слънчевата и вятърната енергия на сушата;

• нуждата от определяне на зоните за ускорено развитие за ВЕИ;

• нуждата от провеждането на процеса по един устойчив и научно-базиран начин, който да редуцира максимално натиска върху природата.

Проектът е изключително важен, тъй като стартира в напрегнат момент на фона на хаотичното разполагане на ВЕИ инсталации у нас, водено единствено от инвеститорския интерес и без пространствено планиране на национално или регионално ниво. Това поражда напрежение между инвеститорите, природозащитните организации и местните общности.

В тази връзка, целта на ReNewLand е да подобри сътрудничеството и уменията на ключовите заинтересовани страни в областта на ВЕИ. Освен това той ще предложи подходяща за региона ни методология за пространствено определяне на зоните за ускорено развитие на ВЕИ, която ще се базира на икономически, социални и екологични ограничения и ще отчита приоритетността на нарушените и урбанизирани терени за развитие на ВЕИ. Това ще спомогне за преодоляването на някои от основните структурни пречки пред устойчивото развитие на ВЕИ, което постига баланс между бърз енергиен преход, опазване на биоразнообразието и отчитане на нуждите на местните общности, посочват от WWF България.