Бизнес перспектива: Защо технологичните инвеститори залагат на „Свещения Граал“ в енергетиката

Обещанията за енергия от термоядрен синтез отдавна изостават от реалността. И това, граничещо с невъзможност безсилие въпреки десетилетия изследвания доведе до създаването на една шега в експерните среди относно технологията, разглеждана широко като „Свещения Граал“ в енергетиката поради потенциала си за предоставяне на почти неограничени количества чиста енергия, а именно че термоядреният синтез е винаги на 30 години дистанция от това да бъде постигнат.

Но тази времева линия може най-накрая да се свие благодарение на последните технологични пробиви и увеличаването на капитала от частни инвеститори, включително от хора като Бил Гейтс, Джеф Безос и Сам Алтман. Индустрията вече е привлякла над 6 млрд. долара финансиране към днешна дата, според данни от Fusion Industry Association (FIA). В нарастващия списък от поддръжници личат и имена на компании като Google и Chevron.

Изпълнителният директор на FIA Андрю Холанд каза пред Yahoo Finance, че в миналото инвестициите винаги са идвали от държавни участници, докато сега те идват и от частния сектор.

 „Сега частната индустрия, частните предприятия, стартиращите фирми казват: „Как да го проектираме за търговски приложения?' Това води до някои различни изчисления“, обясни той.

„Изцяло нов източник на енергия“

Счита се, че термоядрената енергия ще промени изцяло играта поради начина, по който се генерира източникът на енергия. За разлика от ядреното делене (основния процес за генериране на ядрена енергия), което се случва, когато неутрон се удари в по-голям атом, разделяйки го на две, синтезът се получава, когато две или повече атомни ядра се сливат, образувайки по-тежко ядро.

Процесът на синтез е същият процес, който захранва слънцето и други звезди. Това, което е още по-привлекателно за изследователите, е, че синтезът не произвежда ядрени отпадъци, които могат да бъдат използвани като оръжие.

„Ако е успешно, развитието на термоядрената енергия може да засенчи дори ИИ по отношение на значението му за човечеството“, каза Дейвид Калауей, основател на Callaway Climate Insights. „Говорим за изцяло нов източник на енергия.“

Въпреки вълнението около потенциална на технологията, пробивите в тази сфера са до голяма степен концентрирани в държавни правителствени изследователски лаборатории.

През 2022 г. изследователи от ационалната лаборатория „Лорънс Ливърмор“ (LLNL) в САЩ постигнаха т.нар. „запалване“ (ignition) на термоядрения синтез, критичен крайъгълен камък в развитието на технологията, който демонстрира, че е възможно да се генерира повече енергия от количеството енергия, необходимо за създаване на реакцията на синтез. Но този енергиен тласък продължи по-малко от една милиардна от секундата. Сега изследователите се стремят да разширят тази реакция, така че да може да бъде поддържана за търговска употреба.

Предизвикателствата в надпреварата за комерсиализиране на синтеза

Сега повече от 40 стартиращи фирми се състезават с целта да станат първите, комерсиализирали синтеза. Базираната във Вашингтон Helion Energy си постави една от най-агресивните цели, като подписа търговско споразумение с Microsoft за осигуряване на електроенергия, генерирана чрез термоядрен синтез в рамките на четири години. Междувременно, подкрепяната от Масачузетския технологичен институт Commonwealth Fusion Systems, която е събрала финансиране от Breakthrough Energy Ventures на Бил Гейтс, както и от Джеф Безос и Ричард Брансън, има за цел да създаде комерсиален реактор и да работи до 2030 г.

Bloomberg Intelligence изчисли, че оценката на термоядрената енергия вероятно ще нарасне до 40 трилиона долара, ако обхване само 1% от глобалното производство на гигават енергия.

„Това, което знаем, е, че имаме много целенасочен набор от експерименти и изследователски усилия, които се провеждат по целия свят и опитват да разрешат оставащите предизвикателства“, каза Дейвид Пейс, заместник-директор на DIII-D National Fusion Facility, който е дом на най-голямото съоръжение за магнитен синтез в страната и се финансира от Министерството на енергетиката. „Предизвикателствата са много лазерно фокусирани върху проблеми, които ни пречат да изградим видове съоръжения, произвеждащи нетна енергия, а след това съоръжения, които преобразуват тази нетна енергия в електричество“, добави той.

Правителствата също увеличават финансирането, за да помогнат за ускоряване на комерсиализацията. Само в бюджета си за 2024 г. правителството на САЩ заделя рекордните 1,48 млрд. долара за изследване на термоядрения синтез. А във Франция, където се намира най-големият термоядрен експериментален  реактор в света – ITER , 35 страни обединиха усилията си, за да изградят съоръжение, оценено на приблизително 20 млрд. долара.

Но пътят напред далеч не е ясен, включително процесът, чрез който термоядрената енергия вероятно ще бъде комерсиализирана. Съоръжения като ITER и DIII-D, например, използват машини с форма на поничка, известни като токамаци, които разчитат на мощни магнити, за да ограничат и изолират плазмата, така че температурите да са достатъчно високи, за да се осъществи реакцията на синтез. Пробивът в Националната лаборатория „Лорънс Ливърмор“ е постигнат чрез процес, използващ лазери.

Стремежът към комерсиализиране на ядрения синтез дойде на фона на повишаващата се спешност за намиране на надежден източник на чиста енергия предвид климатичните промени, тъй като правителствата се стремят да ограничат глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива.

Експертите казват, че ключът към комерсиализацията е изграждането на по-малки, по-евтини реактори с бързи темпове. В последния доклад на FIA 25 компании изразиха оптимизъм, че първата термоядрена централа ще доставя електричество към мрежата преди 2035 г.