Бизнес перспективи: Превръща ли се петролът в твърде рисков актив?

Какво може да прави производител на петрол, когато види, че основният му продукт е застрашен от намаляващото търсене и разкъсван от война „географски квартал"? Просто попитайте Abu Dhabi National Oil Co.

Офертата от 19 милиарда долара изцяло в брой за австралийския производител на газ Santos Ltd. в понеделник, от консорциум, воден от държавната компания от Обединените арабски емирства, известна още като Adnoc, е един от отговорите на въпроса.

Adnoc е в процес на придобиване на газови активи през последните години. Подобно на много по-големия си конкурент Saudi Arabian Oil Co., който в момента харчи повече пари за разработване на нови газови находища, отколкото за запаси от суров петрол, компанията постепенно се трансформира от бизнес, който разчита изцяло на черно злато, в такъв, който се грижи толкова за корабите за втечнен природен газ, колкото и за петролните танкери.

Просто погледнете списъка със сключени и обсъждани напоследък сделки. Миналия май компанията купи дял в проекта за износ на втечнен природен газ на NextDecade Corp. в Тексас. През април източници, запознати с въпроса, съобщиха на Bloomberg News, че компанията  обмисля оферта от 9 милиарда долара за газовите активи на Aethon Energy Management в Тексас и Луизиана. Bloomberg News съобщи миналата седмица, че компанията е заинтересована и от закупуване на газовите активи на BP Plc, фирмата ако тя се раздели с тях.

През 2023 г. Adnoc отдели собствения си газов бизнес и го пусна на фондовата борса в Абу Даби, където представлява около една седма от пазара. Миналата година компанията започна изграждането на експортен терминал в Рувайс в западната част на страната – огромен комплекс, достатъчен да задоволи всички нужди на Турция от вносен втечнен природен газ.

В среда, в която атаката на Израел срещу Иран увеличава риска от пълномащабна война в региона, тази стратегия има няколко предимства, пише Дейвид Фиклинг за Bloomberg.

От една страна, съществува постоянният страх, че Техеран, ако бъде избутан до ръба, може да започне да създава проблеми в Ормузкия проток. Тесният воден участък се охранява от Иран, Оман и ОАЕ. Продължителни атаки срещу корабоплаването не са се случвали от ирано-иракската война през 80-те години на миналия век, не на последно място, защото приходите от износ на Иран биха пострадали толкова, колкото и тези на враговете му. Все пак е разумно да се минимизира рискът от такава слаба точка, в случай че притиснато в ъгъла иранско правителство посегне към отчаяни мерки.

Изправени сме пред свят, в който търсенето на петрол изглежда отчетливо нестабилно, като производството на суров петрол все още е под пика, достигнат през 2018 г. Газът не се справя много по-добре, като растежът се забавя доста под историческите темпове благодарение на срива на руския износ по тръбопроводи след нахлуването в Украйна през 2022 г. и нарастващата цена, която възпира потенциалните купувачи в развиващите се страни Азия и Африка. Сегментът на втечнения природен газ (LNG) обаче е печеливш, като капацитетът на инсталациите за втечняване ще се увеличи с около 40% между сега и 2030 г.

Морските протоци, подобно на газопроводите, са силно уязвими към геополитическа намеса. Ако обаче можете да закупите активи за втечнен природен газ (LNG), които не са изложени на войни в Близкия изток, можете да избегнете както хроничния спад в търсенето на конвенционален петрол, така и острите рискове от предизвикани от конфликти шокове в доставките.

В днешно време подобни активи не са толкова изобилни, колкото може да се надява една богата на парични средства национална петролна компания. Акциите на Santos завършиха търговията в понеделник с около 13% отстъпка от паричната оферта на Adnoc, която вече беше препоръчана от борда на целевата компания. Предвид характера на предложението, това вероятно отразява опасения, че Австралийският съвет за преглед на чуждестранните инвестиции няма да хареса идеята държавна компания, която дори не публикува финансови отчети, да купи втория по големина петролен бизнес в страната.

Въпреки това тази сделка е по-вероятно да се превърне в реалност, отколкото други налични опции. Президентът Доналд Тръмп с удоволствие се похвали със сделките, сключени с бизнеси от ОАЕ по време на пътуването му до Близкия изток миналия месец - но ако искате пълно поглъщане, САЩ в сегашното си нативистко настроение вероятно не са най-доброто място, където да търсите. Окончателното споразумение за продажбата на United States Steel Corp. на Nippon Steel Corp., даващо правителството на САЩ златна акция, която би му позволила да диктува корпоративните политики, е индикатор за посоката, в която се развиват нещата.

Други перспективни региони като Южна Америка, Централна Азия и Субсахарска Африка вече са до голяма степен заключени от държавни и независими петролни компании. Северно море в Европа е в упадък. Печалбите изглеждат малки.

ОАЕ са в по-добра позиция от много други, за да преживеят прехода от изкопаеми горива. Нейната жизнена икономика, отвъд петролния сектор, означава, че може да балансира бюджета и текущата си сметка при най-ниските цени на суровия петрол в Персийския залив. Само Катар и Туркменистан (сред големите износители на петрол) се справят по-добре - и всеки от тях е по същество производител на газ, а не петролна държава. Осигуряването на бъдещи приходи, тъй като гладът на света за петрол и газ намалява, ще изисква страните да подражават на тях, а не на по-богатите на петрол съседи на ОАЕ.