Бизнес перспективи: Защо Европа отново обръща поглед към ядрената енергия

Общоевропейското пренасочване към ядрена енергия изглежда набира скорост, тъй като все повече страни залагат на този тип енергия в стремежа си към по-голяма енергийна независимост.

Само през последните няколко седмици Дания обяви планове да преразгледа 40-годишната забрана за ядрена енергия като част от голяма промяна в политиката; Испания съобщи, че е отворена за преразглеждане на спирането на своите атомни централи;  Германия се отказа от дългогодишното си противопоставяне на атомната енергия.

Разрастващата се тенденция изглежда се дължи, поне отчасти, на някои от разходите, свързани с възобновяемите енергийни източници – по-специално слънчевите и вятърните технологии.

„Слънчевата и вятърната енергия все още са най-евтиният и бърз начин за осъществяване на зеления преход и това остава нашият фокус. Но също така трябва да разберем дали новите ядрени технологии могат да играят поддържаща роля“, пише в имейл до Си Ен Би Си Ларс Аагард, министър на климата, енергетиката и комуналните услуги на Дания.

Скандинавската страна, силно ориентирана към възобновяемите енергийни източници, заяви в средата на май, че планира да анализира потенциалните ползи и рискове от новите усъвършенствани ядрени технологии, като например малки модулни реактори, които да допълнят слънчевите и вятърните технологии.

Правителството на Дания, което забрани използването на атомна енергия през 1985 г., добави, че не планира връщане към традиционните атомни електроцентрали.

„Нямаме скорошен опит с ядрената енергия и ни липсват необходимите знания относно безопасността и управлението на отпадъците. Ето защо трябва да започнем сериозен анализ – не за да заменим слънчевата и вятърната енергия, а за да видим дали новата ядрена енергия може да допълни нашата енергийна система в бъдеще“, каза Аагард.

Георг Захман, старши сътрудник в Bruegel – мозъчен тръст със седалище в Брюксел, заяви, че ядрената енергия остава най-спорната технология за производство на електроенергия в Европа.

„По този начин ренесансът на ядрената енергия в политическия дискурс е донякъде изненадващ, като се има предвид, че цената на основните конкурентни технологии – новите вятърни и слънчеви централи, е спаднала с повече от 80 процента, докато тази на атомните централи е по-скоро се е увеличила“, каза Захман.

Така наречената „скрита цена“ за балансиране и транспортиране на електроенергия от възобновяеми източници се увеличава с нарастващия дял на производството на вятърна и слънчева енергия, обясни Захман, като добави, че тази тема напоследък попада под светлината на прожекторите.

Възроден европейски интерес към ядрената енергия

Испания сигнализира за своята отвореност към ядрена енергия в края на миналия месец. В интервю, съобщено от Блумбърг, испанският министър на екологичния преход Сара Аагесен  заяви, че макар правителството да продължава с плановете за извеждане от експлоатация на ядрени реактори през следващото десетилетие, не може да се изключи удължаване след 2035 г.

Аагесен  каза по това време, че правителството не обмисля нищо и все още не са внесени конкретни предложения.

Широко смятана за противник на ядрената енергия, южноевропейската страна е затънала в игра на обвинения заради прекъсвания на електрозахранването през последните седмици, включително голямо такова, което засегна Испания, Португалия и Южна Франция.

Някои външни наблюдатели посочиха възобновяемите източници и целите за нулеви нетни емисии като възможни причини за прекъсването, особено като се има предвид, че Испания и Португалия разчитат на високи нива на вятърна и слънчева енергия за своята електрическа мрежа.

Испанският премиер Педро Санчес и операторът на мрежата на страната Red Electrica de Espana (REE) обаче заявиха, че рекордните нива на възобновяема енергия не са причина за спирането на тока.

Германия, която затвори последната от трите си останали атомни електроцентрали през 2023 г., наскоро оттегли противопоставянето си на ядрената енергия, което бележи сближаване с Франция.

Водено от канцлера Фридрих Мерц правителство е оттеглило от възражението си срещу френските усилия да гарантира, че ядрената енергия се третира наравно с възобновяемите енергийни източници в законодателството на ЕС, съобщи „Файненшъл Таймс“ на 19 май, позовавайки се на френски и германски официални лица.

Природен газ

Тъй като е нисковъглеродна, защитниците на ядрената енергия твърдят, че тя има потенциала да играе значителна роля в подпомагането на страните да произвеждат електроенергия, като същевременно намалява емисиите и зависимостта си от изкопаеми горива.

Някои екологични групи обаче казват, че ядрената индустрия е скъпо и вредно отклонение от по-евтини и по-чисти алтернативи.

Захман от Bruegel заяви, че способността на напълно амортизираните атомни електроцентрали да продължат да работят много след края на жизнения си цикъл, както и „силно несигурната“ надежда, че малките модулни реактори от следващо поколение „могат да бъдат построени много евтино“, пленява въображението на индустрията и политиците.“

Захман каза, че по всяка вероятност „новите атомни електроцентрали ще останат трудни за финансиране и в най-добрия случай ще се изплатят едва след десетилетия. Междувременно дискусията дали да се предпочете ядрената енергия или възобновяемите енергийни източници помага само на природния газ, който страните продължат да горят, докато инвестициите в чиста електроенергия не се случват в голям мащаб.“

Данни, публикувани от енергийния мозъчен тръст Ember, установяват, че електроенергийната система на ЕС е продължила бързо да се измества към възобновяеми енергийни източници през първата половина на миналата година. Всъщност, вятърната и слънчевата енергия са се повишили до рекордно високи нива през шестмесечния период, достигайки дял от 30% от производството на електроенергия в блока и изпреварвайки изкопаемите горива за първи път.

Наред с растежа на възобновяемите енергийни източници, Ember заяви по това време, че производството на ядрена енергия в целия ЕС се е увеличило с 3,1%.