Енергийни директори предупреждават: Кризата тази зима няма да е нищо в сравнение със следващата

Политиците и правителствата по света се подготвят за потенциални граждански вълнения, тъй като много страни се борят с нарастващите разходи за енергия и растящата инфлация, пише Наташа Турак за Си Ен Би Си.

Глобалната икономика е изправена пред атака от много страни - война в Европа, висока инфлация, недостиг на петрол, газ и храна - всяка от които влошава следващата.

Притесненията са насочени към предстоящата зима, особено за Европа. Студеното време, съчетано с недостига на петрол и газ, произтичащ от западните санкции срещу Русия за нейното нахлуване в Украйна, заплашва да предизвика много проблеми за хората и бзинеса.

Но колкото и притеснения да има пред тази зима, хората трябва да се тревожат истински за зимата на 2023 г., предупредиха ръководители от енергийния сектор.

„Предстои ни трудна зима и впоследствие имаме по-трудна зима през предстоящата година, тъй като производството, което е на разположение на Европа през първата половина на 2023 г., е значително по-малко от производството, с което разполагахме през първата половина на 2022 г.“, каза пред Си Ен Би Си Ръсел Харди, главен изпълнителен директор на големия търговец на петрол Vitol, по време на панел на конференцията Adipec в Абу Даби.

Изпълнителният директор на BP Бърнард Луни, който участва в същия панел, е на същото мнение.

„Цените на енергията се доближават до нива, при които стават недостъпни, като някои хора вече харчат 50% от разполагаемия си доход за енергия, а понякога и повече“, каза той.

Но чрез комбинация от високи нива на съхранение на газ и държавните пакети за субсидиране на сметките на хората, Европа може да успее да управлява кризата тази година.

„Мисля, че тази зима е адресирана“, каза Луни. „Много от нас обаче се притесняват, че следващата зима в Европа може да бъде още по-предизвикателна“, добави той.

Изпълнителният директор на италианския петролен и газов гигант Eni изрази същото безпокойство. За тази зима газохранилищата в Европа са запълнени на около 90%, според Международната агенция по енергетика, което дава известна увереност срещу голям недостиг.

Но голяма част от това количество е от руски, внесен през предходните месеци, както и газ от други източници, който беше по-лесен от обикновено за закупуване, тъй като основният вносител Китай купуваше по-малко поради по-бавната си икономическа активност.

„В добра форма сме за тази зима“, каза шефът на Eni Клаудио Дескалци. „Но както казахме, проблемът не е тази зима. Проблемът ще бъде следващата, защото няма да имаме руски газ – 98% по-малко през следващата година, а може би и нищо.”

Протестите вече започнаха

Това може да доведе до сериозни социални вълнения в Европа, като на много места вече се провежда протести.

Антиправителствените протести в Германия и Австрия през септември и в Чешката република миналата седмица  може да са знак за това, което предстои, предупредиха анализатори. Някои енергийни ръководители се съгласиха.

„Видяхме, че всякакви сътресения в цените на бензиностанциите или нещо толкова просто като пропан-бутан за готвене, може да предизвика вълнения“, каза главният изпълнителен директор на малайзийската нефтена и газова компания Petronas, Датук Тенгку Мухамад Тауфик.

Той описа как укрепващият долар и растящите цени на горивата представляват сериозен риск за много азиатски икономики. И това се случва, докато субсидиите вече са в сила, за да помогнат за облекчаване на цените за гражданите.

„Много азиатски икономики вече бяха разтърсени от пандемията, която накара „огромни части от малки и средни предприятия в Азия просто да се сринат“, каза Тауфик. „Така че, да, съществува реален риск правителствата, без стабилна ръка при формирането на политиката в Азия, да не могат да се справят с вълненията“, каза той.

Голяма част от гнева на протестиращите е насочен и към енергийните компании, които правят рекордни печалби, докато сметките стават все по-високи.

В отговор на това много от главните изпълнителни директори, които говориха със Си Ен Би Си, казаха, че това е въпрос на пазарно предлагане и търсене и че зависи от правителствата да прилагат политики, които са по-благоприятни за енергийни инвестиции. Тази инвестиции, подчертаха те, са претърпели удар през последните години, тъй като страните настояват за преход към възобновяеми енергийни източници.

Светът трябва да се изправи пред „реалностите на днешния и утрешния ден“, каза Луни от BP, подчертавайки необходимостта от „инвестиране във въглеводороди днес, защото днешната енергийна система е въглеводородна система“.

Петролните ръководители твърдят, че този подход към зелената енергия просто не е реалистичен, ако страните искат икономическа и политическа стабилност.

В същото време обаче те признаха, че самият енергиен преход се нуждае от по-голям фокус и инвестиции, за да се избегне по-голяма криза през следващата година и след това, когато няма да има руски газ в хранилищата и други опции ще са все по-скъпи.

„В Европа плащаме най-малко шест, седем пъти до петнадесет пъти повече за енергия, отколкото в САЩ , каза Дескалзи от ENI.

„По тази причина в Европа всяка държава даде стимули за субсидии, за да се опитаме да намалим разходите за индустрията и за гражданите. Колко дълго може да продължи това?" попита той.

„Не знам, но е невъзможно това да продължава вечно. Всички тези страни имат много висок дълг“, каза Дескалзи. „Така че те трябва да намерят структурен начин за решаване на този проблем. И структурният начин е това, което казахме досега - трябва да се увеличим инвестициите и да бъдем по-бързи в прехода. Това е вярно. Но трябва и да разберем, от техническа гледна точка, кое е достъпно и кое не“, каза още той.