Китай изгражда две трети от новия капацитет за вятърна и слънчева енергия в световен мащаб

Почти две трети от големите вятърни и слънчеви централи в процес на изграждане в световен мащаб са в Китай, където нарастващият възобновяем капацитет е свил дела на производството на въглища до нови рекордно ниски нива, показа изследване, цитирано от Ройтерс.

Китай изгражда 339 гигавата (GW) вятърни и слънчеви мощности, или 64% от общите глобалните мощности, сочи доклад на базирания в САЩ мозъчен тръст Global Energy Monitor (GEM). Този капацитет е над осем пъти по-голям в сравнение с проектите в САЩ за 40 гигавата.

Темпото на Китай прави глобалната цел за утрояване на възобновяемия капацитет до края на 2030 г. „доста постижима“ дори без повече капацитет за водноелектрическа енергия, казват авторите на доклада, призовавайки Китай да повиши целите си в обещанията за климата към ООН през следващата година.

Пекин също е напът да изпълни собствената си цел за 2030 г. да инсталира 1200 GW вятърна и слънчева енергия, посочи миналата седмица базираният в Сидни мозъчен тръст Climate Energy Finance.

Поглъщането на бума на възобновяемите енергийни източници остава предизвикателство за въглищната мрежа на Китай и е необходимо по-бързо развитие на преносните линии, каза анализаторът на GEM Айкин Ю.

Все пак новият капацитет тласна възобновяемото производство до рекордно високи нива наскоро, според отделен анализ, публикуван от Carbon Brief в четвъртък.

Китай е генерирал 53% от електроенергията си от въглища през май, което е рекордно ниско ниво, докато рекордните 44% идват от източници, които не са свързани с изкопаеми горива, което показва, че въглеродните емисии на страната може да са достигнали връх през миналата година, ако тенденцията се запази, според анализ, извършен от Лаури Миливирта, старши сътрудник в Института за обществена политика в Азия.

Слънчевата енергия нарасна до 12% от производството на електроенергия през май, а вятърната енергия до 11%, тъй като Китай добави големи количества нов капацитет. Водноелектрическата енергия достигна 15%, ядрената енергия - 5%, а биомасата - 2% съставляват останалата част от енергията, за която не се използват изкопаеми горива.

Увеличеното производство на енергия от възобновяеми източници доведе до спад на емисиите на въглероден диоксид от енергийния сектор, които съставляват около 40% от общите емисии на Китай, с 3,6% през май.

„Ако сегашното бързо разгръщане на вятъра и слънчевата енергия продължи, тогава производството на CO2 в Китай вероятно ще продължи да намалява, което ще направи 2023 година пиковата година за емисиите в страната“, пише Миливирта.

Неговият анализ установи, че производството на слънчева енергия е скочило с рекордните 78% на годишна база през май до 94 тераватчаса (TWh).

Данните от Националното статистическо бюро на Китай показват 29% увеличение, но това изключва слънчевите панели на покривите и следователно е пропуснато около половината от електричеството от слънчева енергия.

Новият анализ изчислява мощността на вятъра и слънчевата енергия, използвайки данни за капацитета за генериране на електроенергия и данни за използването от индустриалната асоциация China Electricity Council.

Производството на вятърна енергия е нараснало с 5% през годината до 83 TWh, тъй като 21% увеличение на капацитета е компенсирано от по-ниско използване поради вариациите в условията на вятъра. Производството на водноелектрическа енергия е нараснало с 39% спрямо миналата година, когато водноелектрическите централи бяха засегнати от суша.

Производството на газ намаля с 16%, а производството на електроенергия от въглища спадна с 3,7%, въпреки че общото търсене на електроенергия се увеличи със 7,2% на годишна база.