Норвегия ще продължи с петролните и газови сондажи в Арктика, независимо от позицията на ЕС

Норвегия ще продължи да разработва своите петролни и газови ресурси в Баренцово море, независимо от подкрепата на Европейския съюз за мораториум върху доставките на арктически въглеводороди, заяви пред Ройтерс министърът на енергетиката Терйе Осланд, цитиран от Ройтерс.

След нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г., Норвегия се превърна в най-големия доставчик на природен газ в Европа, задоволявайки около 30% от търсенето на газ както на Европейския съюз, така и на Великобритания.

Миналата година производството на газ в страната беше близо до рекордни нива, докато добивът на петрол достигна най-високото си ниво от 2009 г. насам. Официалните прогнози обаче показват рязък спад на производството след 2030 г., освен ако не бъдат открити и разработени нови ресурси.

„В днешната геополитическа среда и среда на сигурност, а и предвид ситуацията с ресурсите, вярвам, че продължаващата дейност в Баренцово море служи както на норвежките, така и на европейските интереси“, каза Осланд в интервю за Ройтерс преди ONS – енергийна конференция на Норвегия, която започва в Ставангер днес.

Европейският съюз понастоящем подкрепя забрана за нови сондажи в Арктика по екологични причини, но обмисля преразглеждане на политиката си в отговор на опасения относно енергийната сигурност.

Андерс Опедал, главен изпълнителен директор на Equinor – най-голямата петролна компания в Норвегия, заяви, че петролът и втечненият природен газ (LNG) от Баренцово море могат да бъдат транспортирани навсякъде по света, ако бъдат отхвърлени от ЕС.

„Единственото нещо, което ще пострада от това, е всъщност европейската сигурност. Ние имаме гъвкавостта“, каза Опедал пред Ройтерс в понеделник.

Норвегия цели да поддържа настоящите нива на добив

Асланд заяви, че Норвегия се стреми да поддържа производството и износа на петрол на приблизително сегашните нива поне до 2035 г., а производството в Баренцово море ще бъде ключово.

„Ако Норвегия иска да остане дългосрочен доставчик на петрол и газ за Европа..., тогава Арктика трябва да бъде част от тази дискусия“, каза министърът на енергетиката.

В разговори с представители на ЕС, Норвегия твърди, че частите от Баренцово море, отворени за петролна дейност, също са без лед, както в Северно море, и следователно са по-малко податливи на нефтени разливи и други въздействия върху околната среда, и спомагат за поддържането на работни места и заселване в северните райони на страната, граничещи с Русия.

Осланд смята, че аргументите на Норвегия се чуват в Брюксел, но добави, че е суверенно право на страната да разработва ресурсите на Баренцово море, дори ако ЕС продължи да подкрепя мораториум.

„Ще разработваме тези райони и след това ще зависи от ЕС дали да наложи мораториум върху закупуването на този газ или петрол“, каза Осланд.

Арктическият петрол ще се продава на световните пазари независимо от това, докато газът може да се изнася по целия свят като втечнен природен газ.

Изпълнителният директор на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол също призова ЕС да преразгледа противопоставянето си на нови разработки за добив на нефт и газ в Арктика, твърдейки, че бъдещи доставки ще са необходими за подкрепа на енергийната сигурност.

Критиците на подобен ход твърдят, че новите арктически проекти ще отнемат много години, за да бъдат реализирани, и няма да допринесат много за справяне с краткосрочните енергийни предизвикателства пред Европа.