Норвегия започва дълбоководен добив, в опит да разбие монопола на Китай и Русия при редкоземните метали

Норвегия твърди, че спорното ѝ решение да одобри дълбоководен добив е необходима стъпка в неизвестното, която може да помогне да се прекъсне господството на Китай и Русия в областта на редкоземните метали, съобщи CNBC.

По-рано този месец норвежкият парламент гласува с 80-20 гласа за одобряване на правителствено предложение за отваряне на обширна океанска зона за дълбоководен добив в търговски мащаб.

Така северноевропейската държава става първата в света, която пристъпва към добив на минерали от морското дъно.

Правителството на Норвегия заяви, че тази практика би могла да бъде един от начините да се улесни глобалният преход от изкопаеми горива, като добави, че всяка страна трябва да проучва начини за устойчиво събиране на метали и минерали, с които разполага.

Учените обаче предупредиха, че пълното въздействие на дълбоководния добив върху околната среда е трудно да се предвиди, а групите за екологични кампании заклеймиха одобрението на това, което те наричат "изключително разрушителен" процес, който изпраща "ужасен сигнал" към останалата част от света.

Целта на всички проучвателни дейности трябва да бъде по-доброто разбиране на мащаба на заплахите за околната среда, които дълбоководният добив представлява, а не да се оправдава практика, за която знаем, че ще има огромно отрицателно въздействие върху морския живот и здравето на планетата.

Като част от бързото нарастване на търсенето на важни минерали, МАЕ предупреди, че днешното предлагане не отговаря на необходимото за трансформиране на енергийния сектор. Това е така, защото съществува сравнително висока географска концентрация на производството на много елементи на енергийния преход.

Повечето запаси от редки земни елементи се намират в Китай например, докато Виетнам, Бразилия и Русия също са основни държави по отношение на редки земни елементи въз основа на обема на запасите.

Основни метали като кобалт, никел, мед и манган могат да бъдат открити във възли с размер на картофи на морското дъно. Крайните приложения на тези метали - заедно с други стратегически минерали и редкоземни елементи - са многобройни и включват батерии за електрически превозни средства, вятърни турбини и слънчеви панели.

В резултат на това търсенето нараства бързо. МАЕ очаква тази тенденция да се запази, тъй като преходът към чиста енергия набира скорост, като отбелязва, че търсенето на кобалт и никел е скочило съответно със 70 % и 40 % между 2017 и 2022 г.

"Днес ние сме почти зависими от Русия и Китай и трябва да диверсифицираме производството на минерали по глобалната верига на доставки по целия свят", заяви норвежкият министър на енергетиката Терье Аасланд пред CNBC.

"От дълго време разглеждаме възможностите за добив на минерали от морското дъно. Имаме наистина надеждна традиция за това как използваме ресурсите в норвежкия континентален шелф. Правим го по устойчив начин и го правим стъпка по стъпка.

Парламентарното решение на Норвегия проправя пътя на компаниите да кандидатстват за добив на полезни изкопаеми в националните й води в близост до архипелага Шпицберген. Районът, който е част от разширения шелф на морското дъно на Норвегия, се оценява на по-голям от този на Обединеното кралство - приблизително 280 000 кв. км (108 108 кв. мили).

Правителството на Норвегия не възнамерява веднага да започне сондажи за минерали. Вместо това компаниите ще трябва да представят предложения за лицензи, които ще бъдат гласувани за всеки отделен случай в парламента.

Аасланд заяви, че първите търговски лицензи за проучване на морското дъно могат да се появят "може би през следващата година", но лиценз за добив на тези минерали вероятно няма да бъде издаден през това десетилетие.